Хиперактивността е отклонение в поведението на детето, коeто се характеризира с много интензивна физическа активност. Това са деца, които са неспокойни, превъзбудени и се намират в непрекъснато движение, без да има видима причина за тази екстремна активност. Те ходят от една страна на друга, опитвайки се да започнат да се занимават с нещо, което бързо изоставят, за да започнат друго, което също изоставят недовършено. Тази хиперактивност се увеличава в присъствието на други хора и по-слециално на такива, които детето не вижда често. А активността им спада, когато са сами.
Тези деца са доста проблемни, не се впечатляват от наказания, неспокойни са и също доста нервни. Също така на тези деца ученето им е голям проблем, тъй като трудно могат да фокусират вниманието си върху нещо за дълго време. Те обикновено имат проблеми в училище именно заради това, че не могат да съсредоточат вниманието си за дълго време, въпреки тяхното напълно нормално интелектуално развитие. Хиперактивните деца са импулсивни и непокорни, рядко правят това, което техните родители и учители им казват и дори се стремят да правят точно обратното. Тези дечица са много упорити и големи инати и не се задоволяват, докато не постигнат своето. Това заедно с техния импулсивен и лесно раздразним темперамент, ги правят хиперактивни вкъщи или в училище. Като цяло те не могат да стоят мирни в моменти, когато това е наложително. Нормално е е децата да са по превъзбудени в моментите преди лягане или по време на игра, но това, което е типично специално за хиперактивните деца е, че те са такива в клас или по време на други подобни учебни занимания.
Хиперактивността при децата е често срещано явление. Проучвания показват, че близо 3% от децата под 7-годишна възраст са хиперактивни, като е по-разпространено при момчетата, отколкото при момичетата. През 1914 година д-р Тредголд представя свое твърдение за възможните причини за детската хиперактивност, а именно – наличието на една минимална дисфункция на мозъка, при която са засегнати само тези чсти, от които зависи поведението на детето. По-късно през 1937 година д-р Брадли открива терапевтичните свойства на амфетамините при хиперактивните деца. Той, базирайки се на гореспоменатата теория, предписвал на тези деца различни стимуланти на мозъка (бензедрин), при което се забелязвали забележителни подобрения на симптомите на хиперактивността.
Симптомите могат да се класифицират според дефицита на внимание, хиперактивност и импулсивност:
Често родителите определят едно хиперактивно дете като незряло и зле възпитано. Обикновено поведението на тези деца предизвиква доста конфликти в семейството. С едно такова дете трябва да се подхожда доста деликатно, тъй като иначе може да стане по-лошо. Ако имате такова дете трябва да подхождате към него търпеливо и спокойно, тъй като то и без това е нервно и избухливо и ако непрекъснато му се карате, ще го изнервите допълнително и ще влошите нещата. Много е важно да се знае, че ако непрекъснато се карате и спорите с детето, то ще се отдръпне от социалната среда и ще се затвори в своя си свят. Освен това при чести наказания и заплахи може да се стигне и до нараняване на самоуважението на детето. А прекалено многото критики ще доведат до обратен ефект, при който детето ще си помисли, че каквото и да прави родителите му все са недоволни и няма да се старае да се държи добре.
По принцип всеки случай на хиперактивно дете си е строго индивидуален и няма едно установено правило как точно да се процедира в такива моменти. Специалист би препоръчал най-добрия метод за справяне с проблема. Възможно е той да предпише и специални фармацевтични средства, които да помогнат на детето да бъде по-концентрирано в своите занимания.
Прибягването до психолог е много добро решение. Той ще помогне за подобряване на домашната и училищната среда чрез една терапия, целяща по-лесната интеграция на детето в социалната среда изобщо. Чрез специални техники за модифициране на поведението на детето, специалист ще успее да проконтролира положението. На детето ще се предложат различни задачи, при които то ще се научи да планира своите действия и да се самоконтролира.
Ако сте родител на хиперактивно дете трябва да се обърнете към специалист, ако искате да се отнесете адекватно към проблема. Трябва да се знае, че това е доста нашумял проблем и има достатъчно полезна информация.
Всичко за хиперактивното дете можете да намерите на уеб адрес: www.adhd-bg.com. Остава само да се заредите със спокойствие и безгранично търпение и нещата ще си дойдат на мястото.
