Много често се говори за буйните деца, непокорните и агресивните – онези, които ни предизвикват, ядосват и често ни възмущават. Поведението на тези деца, макар да е деструктивно, носи една огромна полза – лесно привлича вниманието ни, а с него и желанието ни да ги разберем и да помогнем за решаването на техните проблеми.
психолог в детска градина, консултант към Институт за взаимоотношенията между мъжа и жената
Вижте всички статии на Диляна ЙордановаИма деструктивни поведения, които нямат този плюс. Става дума за онези деца, които са сякаш противоположност на току-що описаните – те са незабележими, кротки, тихи и почти винаги сами. Това са децата в аутсайдерска позиция.
Самото значение на думата показва, че става въпрос за някой, който стои отстрани, извън границите на нещо: на останалите хора, на света, понякога на самия живот. Едно дете, което се намира в тази позиция е сдържано, премерено, кротко, наглед спокойно. То няма да създава неприятности и да привлича внимание, няма да бъде спонтанно или непокорно, но е възможно често да попада в проблемни ситуации при общуването си с другите и по-точно да заема ролята на жертва. Децата аутсайдери изпитват трудности в приобщаването си към група, създаването на запознанства и приятелства, проявяването на инициатива, отстояването на своите интереси, търсенето на помощ. Те сякаш не могат да се отпуснат сред останалите, действат неуверено и трудно задържат интереса на другите деца върху себе си, затова рядко са предпочитани партньори за игри. Много често такива деца се описват като болезнено срамежливи.
Стеснителността в детска възраст е често срещано явление, тя е част от предпазливостта и е полезна, доколкото има себесъхранителни функции за детето. Например, то стои настрана от непознати, тъй като им няма доверие и това го предпазва от опасни контакти. При аутсайдерите, обаче срамежливостта е неадекватна, тя вече не ги предпазва, а им вреди. Заради нея децата не са способни да общуват нормално с напълно безобидни и дори позитивно настроени хора, каквито са останалите деца, например. В същото време, детето в аутсайдерска позиция, е много склонно да се остави да бъде „избрано“ от някой друг и да приеме приятелства, които не винаги са му от полза. Когато аутсайдерите се описват като „болезнено срамежливи“, това описание не бива да се разглежда като крайна оценка, сякаш ситуацията няма накъде повече да се анализира. Напротив, това е самото начало, от което се тръгва, за да се намери обяснение на аутсайдерството. Какво значи да си срамежлив? От самата дума се вижда отговора – това е да изпитваш срам. Срамът е чувство, което не може да възникне от само себе си, той е отговор на нещо друго. Срамуват се онези, които са сбъркали, прегрешили, които са виновни. Срамът и вината вървят винаги заедно. Към тях се прибавя и още едно чувство – страхът: че може да сбъркаш отново, че ще бъдеш отхвърлен, унизен и т.н. Разпространено е становището, че срамежливостта е въпрос на темперамент. Това е голяма заблуда – няма „срамежлив темперамент“, нито пък тип висша нервна дейност, която да предполага изпитването на вина. Темпераментът и типът висша нервна дейност описват много физиологични и психични процеси с помощта на физични понятия като скорост, сила и устойчивост. Срамът и вината, обаче са изцяло емоционални състояния, чиято причина не бива да се търси във физиологията.
Колкото по-сериозна е ситуацията на едно такова дете, толкова повече нещата изглеждат така, сякаш причината за неговото положение не е в самото него, а в останалите деца. Например, когато никой не играе с него, макар че то е добро и отзивчиво. Или когато го тормозят и му се подиграват, а то всъщност нищо не им е направило. Първият импулс у родители на дете, изпаднало в подобна беда, е да го изведат от заплашващата среда, да го преместят в друга група в детската градина, друг клас и пр. Този подход може да има истински смисъл, само ако заедно с преместването, се промени и отношението към детето вътре в семейството. Децата, които играят ролята на аутсайдери, го правят, не защото другите ги принуждават, а защото те самите са усвоили тази роля най-добре. Останалите роли са им непознати, в тях се чувстват неловко и в крайна сметка се провалят в тяхното изпълнение. За да могат да променят себе си и да опитат нов вид поведение и нов тип отношения с останалите, тези деца ще имат нужда от огромна подкрепа в семейството си.