Интервю с Добрин Атанасов, арт педагог и Лиляна Новоусенлиева, психолог
Отново се задават празници и ние за пореден път сме изправени пред трудната задача да изберем най-добрите подаръци за детето сред милионите възможности на пазара. И купуваме играчките с такова желание и такава надежда да се хареса на детето, а много често детето обръща внимание на подаръка само първите три дни и после той потъва в забрава. И тогава ни обзема чувството, че не само, че не сме уцелили подходящия подарък, но и сме си изхарчили парите напразно, а не сме зарадвали мъника.
Добрин: Събрахме се в работата си към Местната комисия за борба с противообществени прояви, към община Връбница. Моделът, по който работихме там беше френски, включваше съвместна дейност на арт педагог и психолог. Ние го адаптирахме към българските условия и постигнахме много добри резултати. Това ни мотивира да приложим тази форма на работа в подобни групи, които да бъдат по-общодостъпни.
Лили: Арт ателиетата носят идеята за едно „защитено пространство”, в което детето може да изяви и изрази себе си, не е час по рисуване, не е и терапия, а е място, в което чрез изкуството децата да могат да поработят върху емоциите си, да разпознават собствените си чувства, да се поставят на мястото на някой друг, да реагират в различни ситуации. Съвместната работа на екипа е много важна. Работата на арт педагога е да подпомогне детето и да го подтикне към индивидуалната изява, така че то да изрази свободно себе си и индивидуалността си. Работата на психолога е да наблюдава груповата динамика и да съблюдава да се запази балансът, за да се стигне до това, всяко дете да изрази себе си, без да се притеснява от другите или, че ще сгреши.
Добрин: Обикновено детето си поставя някакви рамки и иска да бъде харесвано, а за да бъде харесано, то търси одобрение и оценка. Ние се опитваме да го освободим от това, за да може да изрази себе си, без да се притеснява, че след това ще бъде оценено.
Лили: Децата търсят оценка и очакват да я получат от големите – учители, родители, по този начин те формират своето мнение за продукта на труда си. Нашата цел е децата да развият индивидуална сигурност в собствените способности. Тук няма деца с талант или деца без талант. Важен е процесът. Точно затова, всичко направено в ателиетата си остава там и е своеобразно защитено от външни коментари.
Добрин: Материалите и техниките са много разнообразни, преценяваме ги спрямо конкретната група. Имаме различни ателиета, в които чрез различни форми на изкуството постигаме целта си. Едно от ателиетата е за рисуване, апликиране и моделиране, в друго децата имат възможност да работят с различни естествени материали и да изработват бижута и маски. Чувството за ритъм и усет към музиката и танца пък се развива в трето, отделно ателие. Много интересно е ателието „Приказки, герои, костюми”, в което децата изработват костюми, влизат в роли и разиграват известни приказни сюжети, като едновременно с това се учат и на добродетелите на любимите си герои и как да ги прилагат в живота си на практика.
Лили: Говорим за социален опит. В случая различни форми на изобразително изкуство са формата, средството, а целта е да се постигне самостоятелност, емпатийност, увереност в собствените умения и резултатите от тях (продукта на собствените усилия) и най-после изграждането на силни, индивидуални личности, които са наясно със себе си и с желанията си и са подготвени за различни житейски ситуации. За мен добрият резултат от свършената работа е когато след няколко месеца, детето стане по-освободено в общуването си, по-свободно се изразява, по-мотивирано е и с малко повече самочувствие и самоувереност реагира в ситуация.
