Появяването на детето е важно събитие в живота на всяка жена, което изцяло го променя. Първата година след раждането на малкото същество е и най-стресовата за майката. Освен хормоналните промени, на които е подложен нейният организъм, съществува и психологически фактор, а именно - раждането на детето, което силно променя нейните житейските ценности и приоритети. Тези промени засягат не само личната, но и професионалната сфера.
В практиката на всеки психотерапевт се срещат различни ситуации, при които е трудно да се даде еднозначен отговор, тъй като хората са толкова различни... За някои жени то може да бъде най-прекрасното преживяване, докато други го приемат като тежки окови. Всичко зависи от това, какъв характер има майката, какви са нейните желания и приоритети, какво е нейното призвание и кое я прави щастлива – да живее задъхано и да бъде бизнес дама или е щастлива да се посвети на семейството си и да бъде само мама. За всяка майка изборът между кариерата и майчинските задължения е труден и в това няма нищо чудно. Дълго време се е смятало, че основното предназначение на жената в обществото е да се грижи за домакинството и да бъде майка, а работата й, ако изобщо я има, е само едно незначително допълнение. За разлика от мъжа, чието традиционно задължение е било да се погрижи за материалната и финансова сигурност на семейството. Жените са се придържали към този утвърден от векове стереотип, който дълго време ги е устройвал напълно и дори не са се замисляли да му се противопоставят. Служебните постижения, социалните контакти и израстването в кариерата са били привилегия само и единствено на мъжете. Но за щастие, тези времена отдавна вече са минало.
Традиционно приетите от обществото роли, според които специфичните отговорности на жените и мъжете са: мъжете печелят пари, а жените се грижат за дома и децата, вече не са толкова актуални. Все по-често виждаме как ролите са размити, а понякога дори и разменени. В семейството най-често работят и двамата партньори и съвременното общоприето мнение е, че трябва да има равнопоставеност между тях, че трябва и двамата да участват в семейния бюджет. Но когато става въпрос за участие в домакинската работа, обикновено цялата отговорност се прехвърля само върху жените. Така след официалния работен ден, за тях започва „втората смяна” вкъщи. За българката тази двойна натовареност – и на работа, и вкъщи, е традиционна и дори се смята за нещо нормално и общоприето. И до ден днешен, жените продължават традиционно да поемат цялата тежест на домакинството и грижите по децата. Такъв ритъм на живот е твърде натоварващ и изтощаващ, затова и някои от тях избират само едно - или да бъдат работещи момичета, или да са само майки и домакини. Съчетаването на двете неща се оказва доста трудно, въпреки, че и то си има своите привърженички. В днешно време ролята на домакинята, отдадена изцяло на децата и дома, не се ползва с особена привлекателност. И все пак тя съществува, има си своето място и никак не са малко жените, които се чувстват комфортно в такава роля. Обикновено това са две различни категории жени. Едните от тях са с висок материален статус, чиито съпрузи имат успешен бизнес и осигуряват висок стандарт на семейството си. А и в днешно време много семейства имат високи доходи от наеми, реституция, различни инвестиции. Тези дами нямат амбицията и необходимостта да изявяват себе си, да се доказват и нямат нито личен, нито финансов стимул да го правят. Те се чувстват добре в ролята си на домакини и майки и в това, разбира се, няма нищо лошо. Лошо би било, когато обществото натрапва на своите членове определени джендерни роли, отстъплението от които, едва ли не, е престъпление и хората са ограничени в избора на своя жизнен път. Именно това предизвиква неудовлетвореност от живота, страдание и душевен дискомфорт. При другите, понякога решението на жената да бъде само майка и домакиня, има и една друга своя обоснованост, като тя често е на подсъзнателно ниво. Посвещаването изцяло на семейството до степен на пълно сливане и обезличаване в него, често бива аргументирано като жертва „заради децата”. Но това не винаги е нужно толкова на тях, колкото на самата майка. Ако професията й не е достатъчно ценна за нея, не е интересна и не е добре платена, ако не е търсена и подобаващо оценена, ако тя самата не харесва своята работа и не намира смисъл в нея, тогава тя съвсем логично и с желание може да я загърби и да се посвети изцяло на майчинството и семейството. Понеже всеки човек е устроен така, че да одобрява постъпките си, то този статус за нея става толкова ценен, че тя дори е готова да обвинява в безсърдечие всички други жени, за които кариерата е много важна и не споделят нейните възгледи. Но майчинството също е професия и за нейното усвояване са нужни знания, любов и много, много търпение. Никоя друга професия не може да съперничи на отговорността да възпитаваш и оформяш човек. Да бъдеш Мама е постоянна професия, която като всяка друга изтощава и натоварва, но с тази разлика, че тя продължава цял живот, без прекъсване и без почивка.
Професия „Мама“ е тежка и сложна работа с денонощна заетост, без почивни дни, отпуски, болнични, без право на пенсиониране дори. И както всяка друга професия, тя също заслужава признанието и уважението на околните.
Напоследък се издига идеалът на работещата и успяла, независима жена, неотстъпваща по нищо на мъжа, справяща се перфектно както със задачите си в офиса, така и с мисията си на майка. Този имидж е формиран от социума и е наложен от динамичния начин на живот, но не винаги е свойствен на женската природа и често влиза в противоречие с нея. До колкото идеалът винаги се отличава от реалността, то отстоянието на идеалният Аз образ от реалния Аз, е възможно да предизвиква в съзнанието на жената вътрешен конфликт между наложената й от обществото роля и това, което тя наистина иска и на което в действителност е способна. Съвременната средностатистическа жена е притисната от обстоятелствата все повече да оцелява в обществото на жестока конкуренция, придобивайки все повече мъжки черти в характера си и потискайки женските такива.
Понякога обстоятелствата налагат на майката да се върне на работа почти веднага след раждането, оставяйки бебето си на грижите на бабите, на детските ясли и градини или на детегледачките. Причините за това могат да бъдат различни – финансови, семейни или лични амбиции. Много жени не могат да стоят дълго време в страни от любимата си работа, други са притиснати от финансови проблеми и връщането на работа е повече от наложително, за други пък е твърде отегчителна въртележката на домакинството и предпочитат да го поверят на домашна помощница, а детето – на детегледачка и да се върнат в офиса. Освен това, известно е, че в днешно време много фирми не толерират дългото отсъствие от работа, особено подчертано е това, когато жената е на ръководна длъжност или на друга висока позиция във фирмата. Тогава тя трябва да се върне на работа колкото може по-скоро, тъй като вероятността да загуби работата си е голяма.
През периода на майчинството, майките обикновено излизат от професионалния ритъм, трябва им време да наваксат с новостите в професията, а това е нещо, което не се приема добре от страна на работодателите. При повечето професии естеството на работа е такова, че дългото отсъствие откъсва специалиста от същността, новостите и ритъма на професията и го „изхвърля зад борда”. А връщането обратно след няколко години отсъствие е много трудно, често дори и невъзможно. В днешно време работещите жени имат много повече ангажименти от преди. Върху крехките им плещи освен грижите за семейството се стоварва и грижата как да запазят работното си място. Всичко това изисква допълнително време и средства за повишаване на квалификацията, а често и поемане на допълнителна работа. И освен професионално предизвикателство, това се свързва с голяма ангажираност, умора, изнервеност, тотална липса на време, от което най-потърпевши са децата. Отношението на обществото ни към работещите майки е нееднозначно и то често ги осъжда за това, че посвещават твърде много време на работата си. Самите те пък изпитват чувство за вина, оставяйки детето си на детегледачката или в детската градина. И ако обстоятелствата налагат и принуждават майката да постъпи обратно на общоприетия модел, то тя често развива комплекса на лошата майка - постоянно се измъчва и има угризения на съвестта, че не отделя достатъчно време на детето си и пропуска важни моменти от неговото развитие. Усещането се задълбочава и от липсата на подкрепа и разбиране от страна на близките, както и от традиционната патриархална представа на обществото за ролите в семейството. Това противоречие може да се разрасне и да стане предпоставка за възникване на вътрешен конфликт и страдание. Но работещата жена винаги може да компенсира недостига на общуване с детето си. Колкото и да е малко свободното й време, то може да бъде достатъчно за детето. Не е необходимо цялото свободно време винаги да бъде заето с домакинска работа (която, както всички знаем, никога не се свършва), винаги има други хора, на които това им е работата и които биха се справили с домакинството по-добре от нея, като това ще освободи много време за детето. Важното е то да получи качествено време за пълноценно общуване с мама и тя да му даде това, от което то има нужда – нежност, внимание и топлина. Също така, когато детето вижда, че мама работи, при това с удоволствие, за него това има силен възпитателен ефект. Малкият човек има нагледен пример, който му показва как човек може да има активна жизнена позиция и възможност да осигурява сам своята финансова самостоятелност, активно работейки за нея.
Най-важното нещо за детето е мама да бъде щастлива, а не измъчена, нервна и неудовлетворена от живота и съдбата си. Ако тя е доволна от себе си, то това е най-доброто нещо, което може да даде на детето си. За него е важно да вижда, че тя не е „отпуснала ръце”, че продължава да е интересна личност, продължава да прави това, което може и харесва, има свои интереси и изгражда собственото си щастие. А щастието не е резултат от външни обстоятелства. То е отражение на вътрешния свят на душата. Ако човек има душевна хармония и живее в мир със себе си, ще има хармония и с обкръжаващия свят.
Децата уважават и слушат щастливите родители. Но дори да не са послушни, то те искрено искат да им подражават и да правят всичко като тях. За да може детето да има градивни цели и стремежи, то има необходимост да вижда, че родителите му също се стремят към нещо важно в живота си. Тогава и родителският опит става ценен за детето. Защото от най-ранна възраст малкото ще вижда и ще знае, че мама знае как да направи живота щастлив. И че всичко друго, което тя прави, е добро и достойно за подражание. Разбира се, кариерата е нещо важно, но не е най-важното нещо в живота. Съществуват и други основни ценности – любовта, децата и семейството, здравето, спокойствието и много други. И съвсем не е задължително да се избере само едно от тях за сметка на останалите. Всъщност, този избор изобщо не е задължителен, човек е свободен да предпочете да има само едното, или само другото, а може да поиска да има и няколко неща, които смята, че са важни за него, без това да бъде за сметка на други съществени неща. Успешната кариера не означава автоматично, че жената е лоша майка и съпруга. Напротив, успешната кариера дава много възможности – освен приличен жизнен стандарт и обществен престиж, дава и отлично самочувствие на пълноценна, независима и успешна личност, както и чувство за удовлетвореност от живота. И напълно възможно и реално е любовта към професията да не влиза в конфликт, а благополучно да се допълва с любовта към децата и семейството. Така че загърбете предразсъдъците и не мислете, че за да имате успешна кариера, то задължително трябва да заплатите за своят успех с нещо много ценно и скъпо за женската душа, а именно – с майчинството, децата и времето, което трябва да им посветите. Напротив, придобивайки успех в обществото, вие ще придобиете още по-голяма увереност в себе си и в утрешния ден и от това ще имате полза не само вие, а цялото семейство. Известни са много примери на жени – политици, актриси, бизнес дами, посветили се на професията и успешно съчетаващи кариерата и семейството. Следователно, това е напълно постижимо. Децата не могат да бъдат спънка, а напротив - те са най-добрият стимул за собственото развитие и самоусъвършенстване и за успешна кариера. А успешната кариера и професионалният опит от своя страна, помагат в организацията на семейството – тук са приложими всички бизнес процеси – тайм-мениджмънт, делегиране на отговорности, бюджети, отчетност, контрол и др.
Всеки човек трябва да се вслушва само в своите вътрешни усещания и емоции и да разбере какво точно иска и кое ще бъда най-доброто за него. Ако връщането на работа или обратното – посвещаването на семейството, за вас е като правене на жертва и ви кара да се чувствате нещастни, то не я правете, никой няма да има полза от това. Главното е да постъпите така, както вие и само вие смятате за необходимо, за да се чувствате добре.
Вие и само вие избирате какъв да бъде вашият живот и можете да вземете единственото вярно решение, съобразявайки се с жизнените си приоритети и с потребностите на децата ви. Семейството или кариерата не могат и не трябва да бъдат пречка за вашето лично щастие. Защото децата могат да бъдат щастливи само с щастливи родители. А детето ви ще ви приеме и ще ви обича такава, каквато сте, защото за него вие сте само неговата единствена и любима МАМА, а както всички знаем, мама винаги е най-добрата на света.
