Доста родители се притесняват кога точно е моментът детето да проходи и дали не са закъснели вече.
Но при всяко дете е различно, като обикновено това става във възрастта между година и година и половина. Самият процес на прохождането не е основан на физическите възможности на детето, а е малко или много психологичен. Има момент, в който вие вече сте на мнение, че е дошло време детето да проходи, но то изобщо не е с такава нагласа и изглежда така сякаш изобщо няма и намерение. Недейте да пришпорвате детето, то най-вероятно се страхува да се изпусне от ръката на мама, а това си е напълно нормално. Детето само, вътре в себе си, ще почувства кога е готово да направи първите си самостоятелни крачки.
През първите 8-9 месеца бебето се развива физически, мускулите му заякват и на тази възраст вече е готово да изследва света лазейки. Важно е още от самото раждане да правите редовно бебешката гимнастика, тъй като това помага много за физическото развитие на детето.
Обикновено на 8-9 месеца бебето започва да лази. То вече чувства нужда да се придвижва, водено най-често от желанието да достигне някоя интересна играчка, попаднала в полезрението му. Лазенето, обаче, в никакъв случай не е задължително явление при всички – има бебета, които се научават да лазят чак след като вече са проходили. Последното поражда много притеснения у родителите, които смятат, че ако бебето не започне да лази, то трудно ще проходи, което изобщо не е вярно и има много доказателства за това. Изобщо не е задължително бебето да е лазило за да проходи навреме, та дори и по-рано от обичайното.
На 11 месеца детето вече ходи хванато за една ръка, може да ходи и само, като се придържа към отделни предмети, а някои деца на тази възраст вече ходят сами. Както казахме при всяко дете е строго индивидуално.
На 1-1,5 години детето вече ходи само, без помощ.
На около 2 години детето започва да се учи да тича, но обикновено до 3 години все още го прави нестабилно.
Що се отнася до проходилката, то тук се пораждат доста спорове. Някои напълно я отхвърлят като смятат, че заради нея детето прохожда по късно, отначало ходи със силно приведено напред тяло и със свити крака, което му пречи да е стабилно.
Възможно е да има известна логика в това, имайки предвид позата, в която е детето, когато седи в проходилката. Но пък в крайна сметка нейната идея не е то постоянно да седи там, а да се слага само, когато се налага. Все пак когато детето стане по-подвижно и прави по-резки движения, е по-безопасно да го сложим да си седи спокойно в проходилката, отколкото да го сложим на дивана, от където да се прекатури и да падне. Даже някои майки използват проходилката като своеобразно столче за хранене.
Вие трябва да давате стимул на детето си и всячески да се опитвате да го окуражавате. То трябва да вижда сигурна опора във ваше лице за да съумее да се пусне и да ходи само, тоест ако усетите, че детето го е страх, чувства се несигурно и все се държи за вас, то не го пришпорвайте, дръжте го колкото време е необходимо и след известно време то само ще се пусне от вас. Внимавайте много детето да не падне лошо или по-скоро да не се изплаши от някое падане, защото това може да забави прохождането му с още известно време.
Първата усмивка, първото зъбче, първата думичка, прохождането – това са все мигове, които остават завинаги в съзнанието на един родител. Всеки е щастлив да гледа как детето му пораства пред очите му и как заедно преживявате и хубавите, а и не чак толкова хубавите моменти. Важното е да не пришпорвате нещата и всичко ще се случи, когато му дойде времето.
