Умеете ли да „дешифрирате” израженията и жестовете на бебето си?

Емоционалното развитие на бебето

Когато се раждаме нашият набор от емоции не е напълно развит, а даже точно обратното, необходимо е процесите на съзряване и възприемане на новата информация да развият от своя страна първоначалните знания и умения, необходими за да могат емоциите да бъдат изразени правилно.
През първите няколко седмици след раждането няма истински емоционални реакции, въпреки че могат да се появят жестове, които да ни заблудят, че наистина има емоции. Новородените са в състояние да изразяват само физическата болка. По-късно възприемането на нови умения, имитацията на възрастните, емпатията и заучаването на нова информация ще стимулират детето докато расте, за да се научи да отговаря на приятните или неприятните импулси.
През първите три месеца чрез процесите на развитие и възприемане на стимули позволяват се появяват първични емоции: изненада или интерес, радост, отвращение, тъга, гняв и страх.
На две години и половина-три, детето започва да осъзнава своята идентичност, тоест разбира, че е различно от останалите и има своето място в света, който го заобикаля и сред обществото. Това значи, че от този момент нататък детето може да започне да има емоции, свързани с неговата личност като завист, емпатия или вълнение. По-късно, когато научи и започне да използва нормите на поведение, неговите емоции могат да се отнасят до неговите действия, чувствайки гордост, срам или вина.

Как да различаваме израженията на бебето

Изражението на лицето е цяла система от знаци и дава различна информация, но тази, която нас ни интересува, за да откликнем на нуждите на бебето, е именно тази, състояща се от бързи знаци или физически промени в невромускулната активност. Тази информация може да ни предложи няколко типа съобщения: емоции, желание за комуникация, действия, показващи някаква нужда от внимание. Основните черти на тези бързи лицеви знаци можем да видим в промяната, която се появява в очите, веждите, нослето, устата, устните и брадичката на бебчето.

Типовете плач

Плачът на бебето е първият инструмент за комуникация още от самото му раждане, който включва различни интонации и тембър, изрази на лицето и движение на крайниците. Обикновено от родителите това се интерпретира като знак за някакво моментно неприятно състояние и те търсят начините за справянето с него.
Плачът може да бъде определен според своята честота, продължителност, ритъм, интензивност и тон. Според някои изследвания се различават шест типа плач: болка, глад, колики, неудобство, отегчение и емоционален дистрес. И всеки от тези шест типа плач притежава различни акустични параметри:

• Плачът, причинен от болка има много малка продължителност, много е силен и с висок тон и се получава една пауза, в която бебето притаява дъха си. През по-голямата част от плача очите на бебето са затворени, получава се едно много силно напрежение в зоната на очите, което предизвиква и сбръчкване на веждите. Устата на бебето се отваря според интензивността на плача. Плачът е налице докато трае болката и постепенно спира с намаляването й.
• Плачът от глад се случва много често през кратки интервали, продължителен е и много настоятелен, със среден тон.
• Плачът вследствие на колики е много упорит и продължителен плач, въпреки усилията ни да го успокоим.
• Отегчението се изразява с плач на моменти, по-скоро приличащ на силно мрънкане.
• Емоционалният стрес се изразява чрез много голямо разнообразие от видове плач, свързани с всеки един емоционален отклик на бебето (страх, гняв, отвращение и т.н.).
• Гняв: бебето реагира с плач, когато се предизвика яд у тях. Плачът обикновено започва с малка интензивност, все едно мъничето протестира и постепенно интензивността му се увеличава докато след няколко секунди достигне максималните си нива. Очите обикновено са затворени, но бебето не фиксира погледа си в някой от присъстващите. Устата се отваря по-малко, отколкото при другите типове плач и плачът може да спре изведнъж, когато изчезне ситуацията, което е предизвикала гнева на мъничето.
• Страхът: изразяването на страха от бебето се появява няколко секунди след появата на интензивен стимул (например силен и рязък звук). Първо се появява мускулен рефлекс, последван от увеличаване на напрежението, което ще се види добре на лицето на мъничето особено при устните. Ако напрежението нарасне още идва и моментът, в който става избухването на плача, който е с голяма интензивност още от самото начало.

По-малките бебета държат очите си затворени по-продължително време докато трае плачът им и не се появяват движения все едно искат да избягат или да избегнат опасността. По-големите, тези на около осем месеца обикновено извъртат главата си в противоположната посока и правят движения все едно искат да избягат от онова, което е предизвикало страха им. Като цяло плачът от страх може да се задържи за няколко секунди и после пак да избухне. След като бебето се успокои и спре да плаче, запоява да мрънка, да диша учестено и накъсано и дори да се появи хълцане. Обикновено плачът от страх е по-продължителен от плача от яд. Очите са полузатворени, веждите – намръщени и устата широко отворена. Докато плаче бебето търси с поглед някой от родителите, който да го успокои.