Плахостта на детето се проявява по различен начин в зависимост от възрастта на детето и етапът на неговото психофизично развитие. Ще ви помогнем да разпознаете най-характерните симптоми на плахостта, които биха предизвикали вниманието ви, но в никакъв случай не са сигурни, без лекарско мнение:
През първите месеци от живота си, по-голямата част от бебетата приемат добре компанията на непознати хора, особено ако те им се смеят и им говорят нежно. В действителност, освен лицата на родителите, през този период бебето не различава другите лица едно от друго, даже и мама и татко разпознава повече по гласовете им. За да предотвратите появата на плахост, е добре още през първите седмици да отговаряте на всички желания на бебето за внимание. Допускайте и други хора, освен вас, до мъничето, така то ще свикне да има движение около себе си.
На тази възраст бебето вече разпознава много добре лицата на мама и татко и се чувства неудобно в компанията на непознати. В този период също се появява и страхът от раздялата с мама, бебчето се страхува, когато мама се отдалечи от него, а присъствието на непознати хора предполага опасност за него.
На тази възраст мъникът си покрива лицето с ръчички, слага си пръстчето в устата, а в някои случаи направо започва да плаче, когато пред него се изправи непознат човек. Когато дойдат гости у дома, малчо може да покаже безразличие към тях и да ги отхвърли. В тези случаи е безполезно, а и противопоказно да карате детето насила да стои при гостите. Трябва да направите точно обратното, да покажете разбиране към детето и да го накарате да се почувства защитено. Когато то види вашето приятелско отношение, самичко ще се успокои и ще прояви любопитство.
Въпреки че на тази възраст детето вече е придобило голяма двигателна автономност, все още не умее да реагира винаги позитивно в присъствието на непознати. Този период и без това си е известен като етапа на отричането, на думичката “не” и на непрекъснатия инат. Сега вече мачуганът не изразява неудобството си от непознати чрез плач, а като не им обръща внимание, когато го питат нещо или като ги игнорира напълно, за да го оставят на мира. Когато това се случва, не е необходимо в негово присъствие да го извинявате, че прави така, защото е плахо и срамежливо. Препоръчително е да реагирате на тези случаи нормално и без да отдавате прекалено голямо значение на поведението му.
Опитът, който ще придобие детето в яслата или детската градина е много добро средство срещу прекалената срамежливост и плахост. Детето вече започва да възприема компанията на хора, които не са членове на семейството, свиква да споделя времето си с тях. За да му помогнем трябва да стимулираме непрекъснато неговата социализация, да каним приятели у дома, да го водим с нас на гости, да го водим в парка, където се събират много деца, да го водим по други стратегически места, където има много хора.
Ако детето ви, което винаги е било общително и весело, изведнъж стане тъжно, плахо и се затвори в себе си, а тази ситуация продължи по-дълго, можем да се усъмним, че нещо не е наред. Как да разберем какво тревожи нашето мъниче?
Според някои психолози, истинска плахост се проявява ясно между първата и втората година на детето. По-голямата част от децата на тази възраст, при вида на непознат веднага прекъсват играта си и “блокират” за момент. И чак след известно време, след успокоителните думи на родителите, мъникът продължава пак с играта. Според проучвания става ясно, че ако две деца, които не се познават се сложат в една стая, за да си играят, детето, което е по-плахо ще стои известно време настрана, няма да говори и да поглежда към новото другарче.
Плахостта в много случаи се дължи на ниско самочувствие и липса на увереност в себе си и собствените си възможности. Как да помогнем на детето да преодолее плахостта си:
Според италиански учени, плахостта при децата има генетичен произход. Това е изненадващ резултат от едно изследване направено на 49 деца на възраст между 6 и 9 години. В продължение на една година, учените следили нивото на плахост при децата в социалната среда и анализирали тяхното ДНК чрез проби от слюнката им. След това изследвали и мозъчната дейност на децата в отговор на определен стимул. Лекарите оценили най-вече техните реакции пред изображения на лица, които изобразявали различни чувства. Те им били представени чрез видеоигри, клипове и др. Всички деца, независимо от генетичната си предопределеност изразявали чрез мозъчната си дейност едно приемане на веселите лица, които виждали. Само плахите деца, тоест тези, които имали такава генетична предопределеност, реагирали зле дори на образите с приветливо изражение.
