Здравейте,
Пише Ви майка на детенце на годинка и девет месеца. Със съпруга ми нямаме други деца и от известно време се грижим само двамата за дъщеричката ни. Допреди месец и половина баба й се грижеше за нея в провинцията, където всички деца се познават, споделят играчки и са абсолютно безгрижни. Още от самото начало имахме доста колики, всичките 20 зъбчета изникваха едно след друго и бибероната беше най-голямото спасение. Когато преди месец и половина детето започна детска ясла в София разбрахме, че имаме психологически проблем. Баба и дядо си отидоха в провинцията, на площадката играят само непознати деца, които не искат да споделят играчките си и дори раздават шамари, ако вземеш нещо без да питаш. А сутрин трябва да се разделиш с мама и татко за цял ден. Възпитателките в яслата казват, че тя е кротко, възпитано, послушно дете, играе много с децата, взема дейно участие при уроците от педагога, храни се добре и спи спокойно. Но въпреки това по цял ден бибероната не излиза от устата. Ако се опиташ да я махнеш започва да плаче неистово. Опитвали сме с рязане, опитвали сме да я излъжем, че "кучето я е изяло", че "баба и дядо я занесли на едно бебенце, защото много плачело". Мислили сме и за горчивите гелове, но тя вече знае, че в магазина се продават биберони и просто казва "купи друга биба". А едно зъбче вече е започнало да се криви.
Наистина имаме нужда от професионален съвет. Предварително благодарим!
Поздрави,
Вера
