Интервю с Анастасия Грозева - психолог, фототерапевт и специалист по ранно детско развитие
1. Здравей, Анастасия, би ли се представила с няколко думи?
Здравейте! Ще започна с това, че имам две момиченца – на 9г. и на 7г. и сега съм в очакване на появата на третото ми дете. Не случайно започвам с децата, защото те са пряко свързани с работата ми. По професия съм психолог. Преди да запиша психология в Германия исках да съчетая и творческите си умения и страст към фотографията. Винаги съм мечтала да работя с хора. В Германия, където се запали интереса ми към фототерапията (но за това ще разкажа малко по-късно) и научих за фототерапевтичния център в Канада, се прехвърлих в Софийския университет психология. Взех държавния си изпит бременна в 9тия месец с първата ми дъщеря и през това време учих паралелно и фотография. А магистратура карах бременна с вторта ми. Моите деца са университетски отрочета. Магистратурата ми беше артистични психосоциални дейности, защото още по време на следването си започнах да работя с деца и родители и търсих начин да вплета в работата си креативни и артистични преживелищни методи. Раждането на първата ми дъщеря ми ме преобрази, започнах активно да се занимавам с нея, светът й ми беше изключително интересен и още когато беше бебе, а аз бременна с втората, в мен се появи желанието да работя с бъдещи и настоящи родители и да споделя професионалния си и личен опит и възторга си от личността на бебето и ранното детско развитие. Така започнах да водя курсове за бъдещи и настоящи родители за ранно детско развитие. Когато се роди втората ми дъщеря по естетсвено стечение на обстоятвата създадох фондация за ранно детско развитие, която бързо прерасна в център за ранно детско развитие, в който имах възможност да разгърна и развия работата си с родители и деца.
Развитието ми продължи, когато се осъществи друга моя мечта – да стана преподавател и взе малко по-креативна посока, вплитайки и фотографските ми умения.
Съвсем скоро се запознах и лично и бчх обучена от един от пионерите по фототерапия, а именно канадката Джуди Вайзер, през чийто няколко обучения преминах, с което станах и първия сертифициран психолог в България, имащ правото да практикува фототерапевтични методи в работата си.
Заедно със студенти напарвих и първия проект за фотография за социална промяна в работа със социално уязвими групи, който представих на международен фестивал в Италия.
Може би при мен бременностите влияят отключващо професионален стремеж и може би не е случайно, че именно сега с третата ми бременност се захващам с ново, вълнуващо за мен събитие, а именно отново работа с бъдещи и настоящи родителит. Този път целта ми е да говорим за важната роля на приемането личността на бебето след раждането.
От натрупания ми опит и по пътя ми на сформиране на психитерапевт и психоаналитик, членуваща в български професионални асоциации, нуждата ми да работя в тази посока стана все по-голяма. В България нямаме подобни традиции и това прави темата като голямо поле, нуждаещо се от разораване.
Различното този път е, че в работата си с двойки ще използвам и фототерапевтични методи, които да постилят и направят преживяването още по-дълбинно и променящо светогледа.
2. Как дойде идеята да проведеш първата двудневна научна и фототерапевтична школа за бременни в България?
Фототерапията има изключително силно въздействие. Работя с бременни от години и работата с тях ми е сантимент. Смятам, че именно този безметежен период от преди появата на детето може да окаже огромно влияние върху цялостното родителство, да бъде по-осъзнато, да има превенция на много психологическиз затруднения в отношенията на по-къснен етап. Съчетанието между работата с бременни и фототерапията ще даде един безценен букет на емоционално преживяване, който ще помогне много на бременната жена и нейния партньор по пътя на осъзнаване и приемане новия член ан семейството.
3. Какво е фототерапия и кой може да се възползва от нея?
Фототерапията е терапевтичен метод в психологията и психотерапията. Използват я специалисти по ментално здраве като средство за подпомагане на определени нужди в хода на работата.Тя може да влезе в полза както в работа със специфични социално уязвми групи, така и в индивидуална работа или групова такава. Може да се приложи както във специфични житейски ситуации, така и в по-ежедневна работа със всякакъв вид групи.
4. Как ти започна да се занимаваш с фотография и фототерапия?
Занимавам се с фотография от гимназията. Тогава направих и първата си самостоятелна изложба. Винаги са ме вдъхновявали хората, техните лица, историите, които се четат зад тях. По време на следването си в Германия бях решила, че ще си намеря работа във фотостудио, така и стана. Постепенно инстресите ми станаха по-фокусирани и след усилено проучване разбрах за фототерапията и фототерапевтичния център в Канада. Не съм и мечтала,че някога ще се срещна с един от пионерите в областтса - Джуди Вайзер, камо ли, че ще взема участие в нейно обучение или че ще имам личен контакт с нея. Това се случи години по-късно, когато вторият ми проект по терапевтична фотография в България беше вече факт. Заедно с него успях да стана част от световната общност по фототерапия и терапевтчична фотография и да го представя на фестивала по терапевтична фотография в Преуджия, Италия.
5. Задължително ли е участниците да имат опит зад обектива, за да се включат в твоята работилница?
Не, в никакъв случай. Ще използваме методите на фотографията като изразно средство на вътрешни преживявания и асоциации, няма да търсим в нея нейните естетични и композиционни характеристики. Всеки може да използва фотографията като изразно средство, без да има претенции, че разбира. Както всеки може да танцува, пее с цел даа се самоизрази, без да има претенции да бъде професионалист в областта.
6. Защо бременните дами е добре да присъстват на обучението със своите половинки?
Присъствието на половинките е силно препоръчително. Да бъдеш родител е процес за двама, за майката и бащата. Заедно с бебето се ражда и родителят – и майката и бащата. Освен, че е важно за изграждането и подобряването на взаимоотношенията между мъжа и жената, е важно за техните бъдещи роли като родители. Родител се става с преживяване. Бебето се появава следствие на вваимоотношения между двама. Редно е да се роди (и физически и психически) във взаимоотношения.
7. Какво да очакват двойките от двудневното събитие?
Да очакват много преживелищна работилничка, в която освен, че ще говорим за личността н бебето, ще разгледме различни мнения на експерти в областта, но ще имат възможност заедно с партньора си да се опознаят по-добре, да поговорят за представите им и мечтите им за БеБеТо. Ще анализираме фотографии, които ще ни помогнат да стигнат до по-дълбоки нива на емоционалност и осъзнатост за самите себе си и партньора си. Освен това, както подсказва и самото заглавие, ще снимат във времето между двете срещи и ще работим върху снимките след това. Ще месим и хляб, благодарение на нашите партньори от „Хлебна къща София“. Ще получат и много изненади и подаръци. Ще хапнем здравослона храна. Ще бъде двудневно емоционално предизкикателство, в което ще преобърнат представите си за очакваното бебе.
8. И за финал: как да се подготвим за новото бебе, така че то да се чувства прието и наистина желано в новия си дом?
Ключът са думите. Родителите да говорят един с друг за БеБеТо. Да говорят с него, да му говорят колко го очакват, сякаш чакат много специален човек да дойде в дома им. Да му говорят още вътреутробно преди раждането как го очакват, как са приготвили креватче, дрешките. Да му говорят къде ще спинка. Да говорят за семейната му история, кой го очаква. Мама, тати, баба, деди, сестрчка/братче. Да го подготвят какво го очаква навън, на какво мирише светът, какъв е цветът му, как изглеждт мама и тати, например, това, което тях ги вълнува. Да му говорят с какъв трепет го очакват, да го милват. Да му пускат музика, която ще му пускат и след раждането, така че да се чувства в позната обстановка. Да му пеят, да танцуват с него до като майакта е бременна, да се смеят.
Повече за събитието тук: ;o.gl/c8pxSJ
Запази своето място тук: ;o.gl/dwGfmX
