Двусмислената реакция на обкръжението и близките Ви хора може да бъде дразнеща. И макар че понятието „самотна майка“ отдавна не носи никаква негативна емоционална окраска, спецификата на националния ни манталитет е такава, че предполага задължителното наличие на мама и татко в едно семейство.
Нина Николова - Клеменюк, психолог, психотерапевт, ww.psy-therapy.eu
1. Преди раждането
Реакцията на другите
Двусмислената реакция на обкръжението и близките Ви хора може да бъде дразнеща. И макар че понятието „самотна майка“ отдавна не носи никаква негативна емоционална окраска, спецификата на националния ни манталитет е такава, че предполага задължителното наличие на мама и татко в едно семейство. Ако, по някакви причини таткото отсъства, винаги ще се намери някой от околните, който задължително ще прави предположения и ще слага етикети. Самотните майки често са подложени на силен емоционален натиск от страна на обкръжението им. Това може да се проявява различно. Омъжените приятелки и близките роднини се държат снизходително, понякога и осъждащо, тъй като в нашето общество е разпространено мнението, че отговорността за запазване на семейството носи жената. И ако тя не е могла да си намери съпруг или да го задържи, то вината за това се стоварва върху нея. Но това не бива да Ви смущава! Вашето решение да познаете радостта от майчинството е психологически зряло. И трябва да се гордеете с това, че са ви стигнали смелост и решителност, за да направите тази важна крачка сама. Още повече при съвременната икономическа ситуация, при която много жени се вписват дори по-сполучливо и от някои мъже. Материалните проблеми, при разумно планиране, на са чак толкова актуални, както са били преди години, когато самотната майка е могла да разчита само на помощи от държавата.
Подкрепата
Психологическата и емоционална подкрепа са особено необходими и това е основният проблем, който предстои да бъде разрешен. Обикновено в традиционните семейства решаваща роля за това се пада на таткото. Когато той обаче липсва, трябва да се открие с кого могат да се споделят тревогите, грижите, а и радостите на бъдещата майка.
• Потърсете тази поддръжка най-напред при родителите си и близките Ви хора от семейството. Семейството е мястото, където всеки трябва да може да получи помощ, подкрепа и разбиране, без страх и притеснение, че ще бъде упрекван и обвиняван.
• Не прекъсвайте връзките с приятелите си. Понякога човек може да получи повече помощ и подкрепа от приятелите си, отколкото от семейството.
• Струва си да се потърсят нови познанства, а защо не и нови приятелства, трябва само да се огледате по-внимателно. Това може да стане на курсовете за бъдещи майки, в женската консултация, в кварталната градинка… Само помислете и със сигурност ще откриете много такива места и възможности.
• Използвайте компютъра си и Скайп връзката не само за чат с приятелки и за оплакване на горчивата си съдба, правейки тъжни констатации, че всички мъже са негодници и за нищо не стават. Няма лоши хора, има лоши ситуации и неправилен избор. Потърсете, намерете и посещавайте събития, предназначени за бъдещи майки и за млади родители – презентации, лекции, участвайте в дискусии, посветени на майчинството. Постоянно някой организира такива събития и ги обявява в Интернет, участието най-често е безплатно или със символична такса, така че остава само да ги намерите и да се включите.
• Ако не Ви стига смелост да отидете сама, помолете някой да дойде заедно с Вас на първото събиране и ще видите, че няма нищо страшно и там никой никого не упреква за нищо. На тези места ще се запознаете с много и различни хора, може би ще откриете нови приятели, както и други жени във Вашата ситуация. А може би бъдещата Ви най-добра приятелка Ви очаква именно там? Защо да не опитате, кой знае …
• Направете си регистрация във форумите за бременни жени и за родители, където пишат и други хора със сходни, на Вашата, съдби. Обикновено форумът (особено женският форум) знае всичко! Там ще получите куп полезна информация за какво ли не. Прочетете как другите жени във Вашата ситуация се справят с проблемите си и споделете как е при Вас. Така, както за Вас ще е полезен чуждият опит, за някой друг, може да бъде полезен Вашият. Както всички знаем, споделената грижа е половин грижа.
Отношението към бащата
Ако бъдещата майка пази негативни емоции по адрес на бащата на детето си, то тя рискува в по-късен етап да му предаде чувството на тъга, неудовлетвореност, неуспех. Особено важно е тя да се опита да разграничи, по-късно, детето си от тези негативни нагласи. А в случаите когато появата на детето се асоциира с положителни и топли спомени, свързани с една голяма любов, тогава е по-лесно да се подреди както настоящия живот, така и плановете за бъдещето. Но какъвто и образ, за бащата на детето си, да пази в паметта си бъдещата майка, той, макар и отсъстващ, трябва да заема определено място в живота на детето. Какво може да се направи?
• Въздържайте се от излагането на отрицателни характеристики по негов адрес, пред детето. Не бива да се говори, че „той е лош“, „той ни е зарязал“, „той е безотговорен“, „с него е по-добре да не общуваме“ и т.н. Формирането на отрицателен образ на бащата способства за изграждането на определени комплекси в детето, които могат да усложнят живота му, когато то самото стане възрастен човек.
• Опитайте се да поддържате добри отношения с бащата на детето Ви, до колкото това е възможно. Така ще си осигурите някаква помощ – материална или морална, та било то и в минимални количества. А всяка една помощ е добре дошла.
• Не пренебрегвайте в това отношение и роднините на Вашия партньор. Колкото и да е голяма обидата Ви, едни прилични отношения, дори студено дипломатични, няма да навредят на никого.
Материално-финансовият проблем
Много е вероятно майките, които са решили сами да се справят, да се наложи да изпитат определени материални затруднения. И ако решението ѝ е напълно осъзнато, то също така тя трябва да подходи към организирането на материално-финансовото положение на своето малко семейство. За какво трябва да се помисли своевременно?
• Помислете и си направете от рано, още преди да се е появило детето, своя собствена „икономическа антикризисна програма“, която да Ви послужи в близко време.
• Не се отказвайте от помощта на близките си, но и не разчитайте само на тях. Най-добре е тази помощ да я приемате като подарък или тя да е нещо като бонус за Вас и Вашето дете, защото въпрос на време е да чуете, че никой не Ви е длъжен с нищо, отговорността за взетото решение си е Ваша и да сте мислили по-рано. Колкото и да е тъжно, такива думи се чуват най-често от собствените родители.
• В течение на бременността, не харчете пари за глупости, отделяйте и спестявайте определени средства за времето, през което няма да можете да работите.
• Помислете за някакъв вид домашно упражняван труд, който би могъл да Ви носи доходи – гледане на още едно дете срещу заплащане, шиене, плетене, правене на преводи, даване на частни уроци, правене на счетоводство, писане на статии за различни издания, ръчно изработени предмети за продажба в галерии, магазини и др. Помислете какви способности имате и ги използвайте. И тъй като всеки човек има някакви умения и може да прави нещо полезно, отговор „нищо не мога“, когато само на Вашите плещи лежи отговорността за още един малък човек, не се приема. Просто помислете и се подгответе. Ако Ви липсват още някои компетентности за тази цел – нещо можете, но не чак толкова добре, че да го продавате - през времето, докато бебето още не е се появило, можете да посетите курсове, да усвоите нови професионални умения, да прочетете специализирана литература.
Погрижете се за всичко това своевременно и не чакайте до последния момент, когато няма да имате време за нищо.
2. След раждането
Рутината
Отдавайки цялата време на дома и детето, при огромни физическо, психическо и морално натоварване, майката обръща малко внимание на себе си, няма време за общуване, кръгът на интересите ѝ се стеснява. Тя става раздразнителна и болезнено преживява своята изолация.
• Разбира се, всяка жена с дете винаги има много работа. Но домакинските грижи са безкрайни. Затова е важно в един момент просто да се спрете. Вземете детето, пригответе се и просто излезте от вкъщи. Идете на гости, на кафе с други майки или се разходете в парка заедно.
• Не забравяйте, преди излизане, да се облечете добре, да сложите красива дрешка на бебето и на Вас самите, може би някое бижу или аксесоар – не е задължително да е скъпа вещ, важното е да носи настроение и макар и само с това да повдига самочувствието.
• Старайте се да не изоставяте своите хобита и увлечения, макар че може би рядко ще имате време за тях.
• Намерете поне 30 минути дневно, които да са Вашето лично време и в които поне мислено да се откъснете от рутината на ежедневието.
Помнете – най-важното нещо сега е да запазите своето емоционално равновесие и оптимизъм, използвайки всички приемливи за Вас начини, за които се сетите в момента!
Чувството за вина
Често майките, отглеждащи децата си сами, изпитват чувство за вина пред тях, че не са могли да им осигурят пълно семейство. Но животът при всеки човек се подрежда различно. Няма смисъл да се съжалява за нещо, което вече е станало, по един или друг начин.
Каквото било – било, за всички сега ще бъде по-добре, ако оставите миналото на спокойствие и се опитате да живеете тук и сега.
Често чувството за вина кара майката да се опитва да поправи положението, като изцяло се посвети на детето си. Крайният резултат е, че тя се тревожи извънредно много за него, опитва се да го опекунства прекалено, купува му най-модните детски дрешки и най-скъпите играчки, стараейки се да компенсира отсъствието на другия родител. Колкото повече майката се тревожи за здравето и благополучието на детето, толкова по-мнителна и фиксирана, върху това, става тя. В резултат постепенно изчезва индивидуалността на личността ѝ, личният Аз образ, с цялото му многообразие, постепенно се заличава и се слива с Аз образа на майката. А такова сливане не води до нищо добро нито за майката, нито за детето. Една от най-разпространените грешки, които майките правят, е желанието им да компенсират своите неуспехи, фиксирайки се върху успехите на детето. Неблагополучните отношения в двойката, скъсаната емоционална връзка между двамата родители, може да се трансформира под формата на излишно внимание върху детето – като вид компенсация на загубената близост. Хиперопеката, обусловена от страх от самотата или страх от евентуално нещастие с детето, може да се смята за натрапчива потребност от психологическа защита преди всичко на самата майка, а не на детето. Това поражда у детето ответно чувство за безпокойство и зависимост от майката.
• Постарайте се да се контролирате и давайте на детето си свобода в такава степен, която съответства на възрастта му. Хиперопеката не води до нищо добро. Детето в такава обстановка израства тревожно, несамостоятелно и инфантилно. Помислете и за това, че ще настъпи време, когато то ще порасне и ще трябва да заживее самостоятелно. Погрижете се за щастието му не само в детството, но и във времето, когато ще е възрастен човек.
• Постарайте се да си осигурите и свой собствен малък свят, който е различен от този на детето Ви.
Възпитанието
За детето, израснало в непълно семейство, е трудно да изгради цялостна представа за мъжете и жените и за отношенията в двойката. А майката, отглеждаща детето си сама, може да създаде у детето негативна представа за отсъстващия родител, особено ако раздялата е била болезнена. В такъв случай, тя трябва да се постарае в него да не се затвърди убеждението, че „всички мъже са лоши“. Малкото момче, което слуша това всеки ден, е възможно да повярва, че да бъдеш мъж е нещо лошо. То трудно приема лошите приказки по адрес на баща си. Момчето може да развие чувство на вина, че самото то е представител на силния пол. Всичко това може да повлияе на самооценката му, което да породи женски нотки в характера му, още повече, ако в обкръжението му липсва значимо мъжко присъствие.
• Ако искате да възпитате у него истински мъжки характер, то престанете да се отнасяте негативно към останалите мъже и още повече към баща му. В противен случай, то ще изработи ответна реакция на самозащита. А за в бъдеще, много е вероятно да развие пълно отрицание към сериозните връзки и към семейството въобще.
Мнението за противоположния пол, при момичетата, се формира въз основа на взаимоотношенията им с бащата. Дори след време изборът на съпруг ще бъде базиран на този образ – по аналогия или в противовес. Затова да се настройва момичето срещу бащата или да се забраняват срещите помежду им, също не е добра идея.
Порасналото, само с майката, дете може по-късно да се окаже неспособно да създаде семейство или да се страхува от сериозните връзки. Голям е рискът момчетата да станат разглезени и инфантилни, с типично женски черти на характера, а момичетата да имат объркани отношения с другия пол или съвсем да свикнат с мисълта, че спокойно могат да минат и без партньор. Децата в непълните семейства не могат да наблюдават ежедневно отношенията между мъжете и жените, те порастват без да имат цялостен модел на тези отношения. В бъдеще за тях може да бъде проблемно да изградят своите собствени отношения с другия пол. Но всички тези проблеми е възможно, донякъде, да бъдат изгладени, ако майката се опита да компенсира (поне частично) липсата на мъжко присъствие вкъщи. Би било чудесно, ако бащата на детето Ви поддържа връзка с тях, след раздялата Ви, но ако това не се случва, трябва да се търси изход. Ако такъв човек не се е намерил, то трябва да се научите да решавате сама проблемите си. Не бива да се забравя, че мъжкото присъствие е важно за възпитанието на децата, независимо от какъв пол са те.
• Преди всичко, опитайте се да помогнете на детето да установи контакти, добри близки отношения, с по-възрастните от него мъже, които Вие самата познавате и уважавате. Това могат да бъдат Вашият брат, баща, братовчедите, приятелите. Помислете и се уговорете с някой, който от време на време да общува с детето Ви. Даже редките, но постоянни срещи могат да бъдат много полезни и да помогнат за преодоляването на липсата на бащата.
Закрилата
Детето трябва да чувства своята защитеност в семейството, но и да знае, че има пред кого да отговаря за постъпките си, когато това се наложи. Отношенията в пълното семейство са такива, че винаги има кой да накаже за извършената беля, но и винаги има кой да утеши наказаното дете. Проблемът в непълното семейство е такъв, че детето често вижда само едната роля на родителя – или само упрекващ и наказващ, или само утешаващ и поощряващ. Затова и майката, отглеждаща сама детето си, трябва да прояви изключителна гъвкавост и талант, за да може да създаде у своето малко чувство за отговорност и защитеност едновременно.
• Реагирайки на различните ситуации, пред които ще Ви изправи живота, не забравяйте да бъдете строги, когато това е необходимо, но помнете и това, че детето Ви винаги трябва да бъде уверено, че не е само, че го обичате, закриляте и сте готови да му се притечете на помощ.
Самотата
Усещането, че любимият човек е разбил сърцето Ви, че принадлежите само на детето си и никога няма да имате личен живот, е познато на всяка жена във Вашето положение. Такива нагласи, обаче вредят не само на Вас, но и на мъничето, формирайки неадекватни представи за взаимоотношенията между мъжете и жените. Опитът на много жени по света, отглеждащи децата си сами, показва, че наличието на детето не пречи на жената да изгради своя личен живот отново, освен ако тя самата няма вътрешни нагласи, че трябва да посвети живота си само на него, цената, за което трябва да е нейното лично щастие. Грешка е да се мисли, че наличието на дете или раздяла/развод са пречки за постигане на лично щастие.
• След раздялата не се затваряйте в психологически и професионален план. Продължавайте да търсите своето щастие. Помнете, че от Вашето вътрешно усещане зависи и благополучието на Вашето дете.
• Помислете, какво добро Ви е направил този човек, изчезвайки от живота Ви. Може би за първи път от доста време дишате свободно. Или за първи път се чувствате спокойна, красива и желана. И имате възможността да бъдете себе си, без да чувствате притеснение от това. Помислете! Всяко лошо нещо има и добра страна, трябва само да я откриете.
• Работете върху себе си, върху личностното си израстване. Запазете и изграждайте тези свои качества, които ще позволяват да вярвате в доброто, да бъдете открита и доброжелателна. А в живота си ще бъдете интересна както за другите, така и за себе си и най вече за детето си.
Самооценката
За всяка жена е много важно да работи върху самооценката си. Под влияние на общественото мнение и трудната жизнена ситуация, самооценката на майките, отглеждащи сами децата си, обикновено страда. Но всеки човек е достоен за щастие и има необходимост да се чувства пълноценен.
• Позитивното отношение към живота ще помогне да прогоните мрачните мисли. При позитивно отношение към живота няма място за болезнени преживявания, по повод случайно дочути фрази или трудности, със самооценката.
• Постарайте се да се концентрирате и върху нещо друго, освен върху миналите неудачи, трудностите с детето и ежедневната рутина. Достатъчно е да намерите нещо важно за Вас, което помага за запазването на душевния комфорт, да се избавите от чувството за вина и от другите негативни емоции.
• Покажете на детето, че знаете и можете да изградите един радостен и щастлив живот за Вас, заедно. Това е нужно най-много на малкото, тъй като да има щастлива мама, означава да бъде щастливо и то.
Да отглеждаш детето си сама, не е катастрофа, а нов етап. Щастието е трудно постижима категория, но хората, които се обичат, не могат да бъдат нещастни. Всяка майка има достатъчно възможности, за да направи щастливо детето си и самата тя да бъде щастлива. Трябва само да ги открие и да ги използва. Вярвайте в доброто, радвайте се на всеки изминал ден, погледнете на себе си и на детето си като на най-щастливите хора на света и щастието непременно ще дойде и при вас! И бъдете най-щастливата жена на света, макар и само затова, защото Вие вече сте МАМА!
