На две години детето навлиза в един доста интензивен период, в който преживява важни промени. Мъникът открива, че вече не е бебе и може да прави почти всичко сам. Именно заради тези кардинални промени, се изменя и характерът на детето, а “тайният” език, който започва да използва, ни се струва направо неразгадаем. В следващите редове ще се опитаме да вникнем в света на двегодишните и да разберем какво мислят и чувстват те.
На две години децата претърпяват голям прогрес в развитието си и доста важни промени: научават се да контролират нуждите на тялото си, преминават през един етап на инат, започват да ходят на детска градина и т.н.
Не е изключено на две години да се промени характерът на детето. До тази възраст той все още не е бил толкова развит и изявен, но, когато детето навърши две годинки, то започва да разбира повече, да говори и да се учи да изразява чувствата си. Ето защо това е един своеобразен етап на оформяне на характера. Така или иначе, периодът е доста интензивен и напрегнат, даже някои родители се оплакват, че спят по-неспокойно и са по-изнервени и притеснени, отколкото са били в кърмаческия период на детето.
на две години децата декларират своята независимост и, особено когато се опитваме да направим нещо вместо тях, те веднага казват: “не, аз сам”. След това ни обявяват война и се противопоставят на всичко, което се опитаме да им наложим, изпадайки в такъв гняв, че се тресе цялата къща. Но не трябва да се разстройваме, защото по този начин всъщност детето изгражда своето собствено “аз” и съответно придобива самочувствие и самоувереност. За да не се изнервяте, а и все пак да контролирате детето, е много важно да:
през този период децата се изправят и пред предизвикателството – да се научат да контролират физиологичните си нужди, тоест да се откажат напълно от памперса. Но за мъниците в началото е доста трудно да ходят самички до тоалетната. Детето се научава да контролира ходенето “по голяма нужда” на около две или две години и половина, а “по малка” – на около две и половина или три години. Не трябва обаче да забравяме, че при всяко дете е различно. В този период не трябва да забравяте:
това е толкова типично за тази възраст, че дори би било обезпокоително, ако липсват такива. Затова нямаме какво да направим, освен да ги приемем като нещо нормално за този период от живота на нашето дете. Ако, например, детето иска нещо, което вие не му позволявате, не трябва да отстъпвате дори и разярението му да се случва на публично място. Трябва да запазите спокойствие и да изчакате яда му да мине.
Напълно естествено е детето да се страхува от доста неща през първите си няколко години. А някои от тях, като този от коли или огън, са даже необходими. Други, които изглеждат по-неестествено, са си типични за възрастта: преувеличен страх от животни, страх от тъмното, от шумове и всякакви чудовища, вещици и др. И дори и да ни изглеждат странни, не бива да караме детето да се сблъсква с тях, защото така може страхът му да се увеличи и да стане по-лошо. Тоест, трябва да приемем този страх и да се опитаме да помогнем на детето да го превъзмогне.
На тези мъници, които до сега са спали в бебешко креватче, им е време да го сменят с по-голямо. Но детето може да не приеме тази смяна като нещо хубаво, а по-скоро като загуба. Трябва да му обясните, че то вече е пораснало и затова трябва да спи в легло “за големи”.
Часът за лягане вечер, в периода около двегодишна възраст, е доста специален, защото детето вече се пазари и мрънка и се опитва по всякакъв начин да го отложи за по-късно. Доста често мъниците имат нужда от цял ритуал преди лягане: обличаме пижамата, подреждаме играчките, изпяваме им една песен, прочитаме приказка и т.н. Чувството за ред и повторяемост на действията успокоява децата и им вдъхва сигурност.
Детето вече може да се приучва да си мие ръцете и зъбките самичко. Вашата помощ е много важна, но не трябва да се опитвате да правите нещата вместо детето, а да го оставите да ги прави самичко – вие само трябва да му покажете правилния начин.
Детето вече може, а и иска да се облича самичко. Затова го улеснете с дрешки, които са по-лесни за обличане.
Не се знае дали изобщо някой може да разбере двегодишните – толкова своенравни и така непредвидими. Първо искат нещо, а после като го получат не им харесва, не отговарят на прости въпроси, правят винаги обратното на това, което им кажем... Със сигурност тяхното обяснение за лошото им поведение е различно от това на възрастните. Това е един своеобразен етап от развитието на детето, през който то неизбежно преминава и лошото му поведение не значи, че е зле възпитано и както казват бабите “изпуснато” дете.
Понякога просто няма начин да убедим детето си, че колелото на съседското детенце не е негово и всяко посещение на съседската къща се превръща в огромна драма. Тогава за рождения ден му подарявате същото колело, но детето изобщо не се радва – вече е загубило интерес към него.
Какво става?
Всъщност това не значи, че детето ви е все недоволно, а по-скоро, че е объркано от едно ново чувство, което все още не познава, а именно – благодарност или пък огромна радост. На две години детето все още не умее да се постави на мястото на другия, така че колкото и големи усилия да сте положили, за да намерите точно същото колело, то не разбира, че трябва да покаже благодарност.
Какво да правите?
Нищо не трябва да правите, а просто изчакайте да порасне достатъчно, за да можете да видите радостта му, когато получава неща, които много е искало.
Днес детето ви цял ден не слуша и вече сте изгубили търпение. Тогава, за да покажете на детето си, че трябва да промени поведението си, вие казвате, че няма да му разрешите днес да гледа “том и джери”, а то отговаря спокойно с “добре”. По-късно, когато започне въпросното детско филмче, вие изгасвате телевизора, а мъникът започва да плаче безутешно и да пита защо го правите.
Какво става?
Проблемът не е, че детето не различава утвърдителните и отрицателните отговори, а че то още не може да осъзнае, че сте изгасили телевизора, защото това е наказанието му за лошото му поведение и също така не разбира и последствията от това поведение.
