В месеца на щъркелите решихме да поставим темата за сексуалното възпитание, не само заради привидната връзка с красивите, пролетни птици, но и поради многото въпроси, които често получаваме в тази посока.
До около третата година вероятно няма да ви се наложи да обяснявате как се появяват бебетата. Децата започват да се питат такива неща и да осъзнават, че има и друг пол, след това. Важно е да знаете как да говорите по тези теми и как да реагирате на зародилото се любопитство. Сексуалното възпитание е тема, която в някои семейства е много притеснителна. До преди десетина години, дори беше табу. В момента настроенията са малко „по-разчупени”, което налага своевременно въвеждане на децата. Най-добрият начин това да стане е чрез родителите. Тъй като случайно чутото, на улицата или някъде, може да доведе до грешна представа, объркване и съзнание за нещо тайно, лошо и забранено. Реално, ако твърде много отлагате разговора, увеличавате любопитството на детето и стимулирате воайорски прояви, а това не е добре за никого, най-вече за малчугана. Разговорът става постепенно, не е нужно, а и не е правилно, да го правите накуп. Психолозите съветват да следвате естественото любопитство на детето и да казвате точно (и само) това, към което то проявява интерес. В началото ще трябва да разкажете за разликата между половете. Детето на възраст около 3, 4 години, има някаква представа за това, придобита вследствие на случайни наблюдения на вас, на по-малка или по-голяма сестричка или съответно братче, както и от градината/яслата. Вашата задача ще се сведе до това да отговорите на възникналите въпроси, като изясните разликите между половите органи на мъжете и жените. Най-добре е да дадете точните наименования и да не ги замествате с умалителни или други такива, тъй като (в някакъв етап) детето може да се постави в неловка ситуация. Освен това, колкото повече избягвате думите, толкова повече увеличавате сянката на табуиране на темата. Спокойно можете да кажете на малкия любопитко, че мъжете имат пенис, а жените вагина. Това са половите органи, с помощта на които се правят бебетата. Трябва да изясните, че не може да се създаде бебе, без участието на майка и татко – просто не е възможно. Може да ви се струва не толкова съществено да подчертаете този факт, но е от изключително значение, тъй като в противен случай можете да доведете детето до грешна представа, която по-късно би могла да се отрази върху сексуалността на бъдещия мъж или жена. В този смисъл може би е излишно да го казваме, но трябва да забравите за щъркелите. Те нямат участие. Освен тях трябва да загърбите и всякакви други нелепи обяснения, защото те ще ви спасят от неудобството за момента, но е възможно да имат много негативни последствия върху подрастващия малчуган. Можете да се ръководите от една проста логика – след като детето е любопитно и задава въпроси в тази посока, значи е узряло и за обяснението. Около седмата година е добре да разкажете и какво представлява сексът, както и че не се прави, само с възпроизводителна цел. Детето има представа за удоволствието от докосването на половия си орган, така че няма да го изненадате, а по-скоро ще му дадете обяснение на нещо, което го е озадачавало на съзнателно или на несъзнателно ниво. Хубаво е да вземете (по време на този разговор) някое хубаво ръководство или книга за сексуалното образование. Има такива на българския пазар и те дори са съобразени по възрасти. В тази връзка има няколко правила, които е хубаво да следвате или поне да имате предвид.
Това е въпрос, който през годините често е бил дискутиран и има известни противоречия. Повечето психолози са на мнение, че след приблизително втората година на детето, то не бива да вижда голите тела на родителите си. До тази възраст децата нямат представа за размери и големини – т.е. те все още не виждат разликата в телата. Причината, поради която малчуганите не бива да виждат родителите си по този начин е, че те ги възприемат като пример и еталон, за тях те са нещо като богове. Осъзнавайки разликата в размерите, в съзнанието на малкото може да се появи чувство за малоценност и невъзможност за достигане. Родителите не бива да ходят голи пред детето – то ги възприема като свръх неговите възможности и наличности и съответно започва да се чувства нищожно. Освен това има и още една основна причина, поради която голотата в семейството не е редна. Това е инцеста – забраната за сексуални отношения между кръвни родственици. Изключително важен въпрос, който трябва да се вмени на детето от най-ранна възраст и то по категоричен начин. За възрастните кръвосмешението е тема, която е изконно регламентирана, но децата не са посветени в нея и може да възникнат въпроси и коментари. Трябва да кажете на детето, че хората никога не създават деца и нямат интимни отношения с роднините си. При животните не е така, но при човека това е правило, което никога не бива да се престъпва. Вероятно няма да има нужда да се споменава, че престъпването на тази първична забрана води до едни от най-тежките физически, психически и емоционални проблеми на личността и тялото. В тази връзка много специалисти коментират и интимните актове, като целувката по устата, например. Има страни, в които този начин на демонстриране на близост не е интимен, а по-скоро обществен. Т.е. нормално е целуването по устата и то не се възприема като полово свързан акт. В нашата страна, обаче не е така. Свикнали сме да възприемаме целувката по бузата или челото като част от изразяването на близост между приятели, родители и деца и т.н. Допирът между устните е запазена територия между мъжко-женските отношения на любов и сексуално влечение. Затова не е добре да целувате детето си по този начин.
По време на своето израстване човек преживява няколко основни фази на сексуално развитие. Една от тези фази е именно около петата година на децата. Предизвикано от външни стимули (бельото, дрехите, възпалителни процеси на тъканта и др.), децата чувстват раздразнение в областта на половите органи и това ги кара да се докосват. Така те установяват, че докосвайки своите полови органи изпитват удоволствие. Водени от неволни усещания на удоволствие те затвърждават навика да се докосват и така се преминава във фазата на детската мастурбация. Всички тези процеси са съпътстващи нормалното психично развитие на човека. Според мен адекватният начин е да се обясни на детето, че това е интимен процес, който ни носи удоволствие. Може да му се каже, че ни харесва и ни доставя физическо удоволствие, когато докосваме тялото си нежно. Кажете, че така ни е създала природата. За да не изпадате в неудобни ситуации, обяснете на своето дете, че това е личен момент и не е редно да се прави пред други хора. Това в повечето случаи е достатъчно. Децата не са водени от нечисти мисли, когато се докосват интимно. За тях това е акт на физическо удоволствие. В зависимост от начина, по който обясните какво се случва, то в детето ще се постави отпечатък, който ще действа и занапред в интимния и сексуален живот. В повечето случаи възрастните изпитват неудобство от случващото се, консервативно възпитаните подхождат крайно към процеса, дори често се казва, че това е „срамно” и го правят само „лошите”. Всичко това предизвиква у детето негативна оценка към сексуалното удоволствие, която се прехвърля в последствие и към неговата личност.
Основната и главна роля в създаването на модел на поведение и в изграждане личността на детето, се отрежда на майката и бащата. Детето е създадено от двама биологични родители – майка и баща. Благодарение точно на тези двама родители то се е родило и изживява настоящето. Те, в едно с момента на зачеването, са предопределили раждането на конкретно този човек. Майката и бащата на детето или тези, които се грижат и го възпитават, са тези, които определят сценария, според който ще се развива личността му. Те определят правилата, нормите и реда на семейството, те създават модела. Този модел се приема от детето като верен и истински. Съгласно него детето развива своята личност. Социализацията в обществото, чрез детска градина, училище, приятелства, дава на детето възможност да борави и с други семейни системи с различни от неговите убеждения. Така то прави съпоставителен анализ на правилата, на нормите на морала. В човек най-дълго действа и е най-трудно за превъзмогване индивидуалното, нравствено съзнание – то ни кара да бъдем верни на живота и вярванията на най-близките ни. Моделите на поведение на нашето семейство и нашите предци поставят отпечатък на нашата психика и живот. Поради дълбока вярност и лоялност към нашите предци ние често изживяваме живота си противно на нашите убеждения. За всеки човек е най-добре да се освободи от убежденията и тезите, които внасят проблеми и дискомфорт в живота му и да подреди в един нов хармоничен ред своя живот. Хубаво е да бъдем внимателни родители, така ще дадем най-доброто от себе си. Когато не сме наясно с нещо, е по – добре да се информираме. Ако конкретен проблем с нашето дете, или въпроси, относно него, постоянно се връщат към нас е необходимо да се обърнем към специалист, за да намерим разрешение на проблема и да получим точни отговори.
