►портал ЗА бременността, раждането и майчинството

 

Тръгване на детска градина

Майка съм на момче на 2,9 годинки. Само дете е в семейството, основно за него се грижа аз.Проблемът ми е, че детето скоро ще навърши 3 години и ще трябва да тръгне на детска градина.


Тръгване на детска градина

Здравейте, д-р Тръпчева,
Майка съм на момче на 2,9 годинки. Само дете е в семейството, основно за него се грижа аз. Семейството ни бих описала като стабилно. Проблемът ми е, че детето скоро ще навърши 3 години и ще трябва да тръгне на детска градина. Миналият октомври месец се опитах да го дам на детска ясла, но след 4 дни там реших, че не е необходимо да измъчвам детето си, при положение, че съм  в отпуск и го спрях. В яслата го оставям по около 2 часа и плачеше непрекъснато.
 Отчитам като грешка това, че едно известно време след това обсъждах ситуацията с познати и роднини пред детето и май у него се е зародила идеята, че това място не е хубаво. От половин година насам в негово присъствие говоря само положителни неща за градината и гледам по-скоро да не обсъждам с други хора отиването му там. 
От седмица, обаче, синът ми е неспокоен и вечер плаче,че не харесва градината. Иска от мен да му кажа, че в градината не е хубаво, воден от логиката, че щом не е хубаво, мама и тати няма да го изпратят там и се успокоява. През деня е спокоен и разпитва какво е там, приема да му разказвам как там не е лошо ( не искам да представям нещата в прекалено розови краски) "Играем" на игра аз казвам кое не му е хубавото в градината, а той ми казва,че даденото нещо му харесва. Например: " В градината има много играчки. Че кой обича играчките?" Синът ми казва: Гого (т.е. той самият). Говорихме с него, че всъщност го е страх, че мама няма да е там, но не знам как да му обясня, че аз ще се връщам и не е необходимо да се тревожи...Извадих албумите със снимките, за да покажа как двамата с  баща му сме ходили на градина...Опитвам се да изглеждам спокойна, когато се разплаче за градината, но той явно усеща вътрешното ми напрежение и това го стряска...
Мисля,че и аз имам нужда от съвет как да спра да се тревожа толкова много. Била съм на 2 г. и половина, когато майка ми е починала, при раждането на брат ми, и започвам да си мисля дали несъзнателно не проектирам някакви дълбоко скрити мои страхове върху детето си. 
Очаквам Вашите съвети, дано съм успяла да опиша ситуацията както трябва. Благодаря Ви за съдействието!

 


           
Deteto.info
 
Такт ООД
София 1434,
кв. Симеоново,
ул. Симеоновска 19

Последвайте ни