Силна привързаност към бащата

Здравейте,

Казвам се Диана и имам момченце на 1 година и полвина. Нямам други деца и до преди два месеца изцяло аз се грижих да детето. През ноември го записахме на частна ясла, а аз тръгнах на работа.
Според мен няма нищо по особено в семейната обстановка, което да влияе на детето. Моят проблем е, че синът ми е изключително привързан към баща си и постепенно това се превърна в мания.

Нещата, разбира се, се развиха постепенно ... Кърмих го до 7 месеца ( до миналата зима). Колкото повече растеше толкова повече се вманиачаваше в баща си. Всеки ден чаках с нетърпение мъжът ми да се прибере и да ме отмени малко с детето. И той го правеше с радост - винаги много се е занимавал с детето. Към една година според мен вече съществуваше проблем. Всички ми казваха, че съм луда и трябва да се радвам че не е "лепнат" за мен (и до скоро се стремях да гледам на нещата така). Но последните месеци започна да става непоносимо, както за мен така и за мъжа ми. Детето вече не иска да заспива до мен (имаме проблем и със спането в креватчето), а до баща си. Когато се удари и се опитам да го успокоя ме бута и се просяга към баща си, сред чужди хора отново е залепен за него. Иска да се къпе само с него. Дори не оставя баща си да отиде до тоалетната. Прегръща и целува само него (към мен и към други хора изразява любовта си с агресия - замахва, удря, хвърля предмети). На моменти се чувствам като гледачка на чуждо дете, което няма търпение баща му да се върне. Успокояваха ме, че когато тръгна на работа ще започне да ми се радва повече, защото ще му липсвам по цял ден, но той още повече  засили привързаноста към  баща си и безразличието към мен.
Напоследък често се чувствам много депресирана заради това, на моменти сякаш го обичам по-малко и после се обвинявам за това, постоянно мисля за това...сякаш съм се провалила в най-важното нещо в живота ми.

Благодаря ви!