►портал ЗА бременността, раждането и майчинството

 

Проблеми с роднини и отражението им върху детето

Неразбирателство в семейството и въпроси за социализацията на детето


Проблеми с роднини и отражението им върху дететоЗдравейте!

Имам син на 2г.7м. Аз се грижа за детето, но живеем в една къща със свекър, свекърва, зълва и зет. С тях не се разбираме изобщо, защото те много обичат детето ми (то е наследник на рода и син на техния любим син), но мен не приемат...Със свекърва ми си говорим само що се отнася до детето и до там, а с другите изобщо не си говорим. Общуват само с мъжа ми. Миналата година много се карахме, т.е. те викаха по мен- обвиняваха ме в какво ли не, което не им харесва в моя начин на живот, грижите ми за детето и казаха, че не ме харесват още от преди 10 години, когато се събрахме с мъжа ми (и това го разбирам чак сега, защото до този момент се държаха добре с мен и на пръв поглед ме приемаха, но изведнъж разбирам, че изобщо не било така и съм се заблуждавала 10 години!!!). А мъжът ми дори не каза и една дума в моя защита, от което най-много ме заболя, защото в крайна сметка не съм сама, а водя този начин на живот с мъжа си и ако не им харесва, то не харесват и неговото поведение, но те обвиниха само мен - за всичко бях виновна само аз - аз искам да създам семейство само с мъжа ми, а всички останали са само рода, аз не чистя и не подреждам двора, както на тях им харесва, аз не се грижа за детето, както те искат...и в цялото това нещо мъжът ми не фигурира, само аз съм виновна за всичко, което правим и не е по техен вкус.
От миналата година това толкова ме разстрои, че изпитвам такъв гняв спрямо тях, че на моменти имам чувството, че ще се пръсна на парчета. Колкото повече виждам, че мъжът ми не се гневи спрямо тях, каквото и да направят, толкова повече се настройвам аз срещу тях. Когато например разбера, че говорят как не се грижа добре за детето и той мълчи, аз ставам толкова нервна, че започвам да се ядосвам на детето за най-малкото нещо и то горкото си отнася всичко. Как да се справя? Иска ми се поне веднъж мъжът ми да им се опълчи, да се разбунтува срещу тях, да изкара пубертета, който така и не е карал...Майка му е изключително властна жена и явно не му е дала възможност да се бунтува, когато е трябвало...как да му помогна да го направи и така да помогна и на моето семейство?
Това са обстоятелствата, които заобикалят моето дете и без съмнение му влияят. Освен това смятам, че е добре детето да се социализира и мисля да го пращам на детска градина за по 3-4 часа да играе с другите деца, да се учи да завръзва приятелства, да се отстоява и да свикне да се отделя от мен (иначе ходи на гости при другата си баба и няма проблем да стои по цял ден там, без мама). Как да му помогна да свикне без мама в детската градина без грубо да го отделят от мен и да реве?
Тук практика е детето да се вземе насила, ревящо от майка си още на първия ден и така докато свикне...ако свикне...Аз не искам да причиня това на детето си и моля за съвет - има ли друг начин, щадящ детската психика?
Пробвах да го водя в двора на детската градина, когато децата са навън, да свикне с тях, с госпожата, но госпожата каза, че аз докато съм там детето няма да свикне и пробва да го хване за ръката да го заведе до вътре да изнесат заедно играчки да играят децата, при което той писна, но тя въпреки това го завлече вътре.След 2 мин. излезе все така ревящ и повече не пожела да се отдели от мен!
Реших, че ще му помогна да свикне, ако го заведа и в детски център в събота и неделя - там беше различно: с отварянето на врата той нахълта при играчките и забрави за мама, там каката, която се грижеше за децата го пое и той толкова се забавлява с нея, че на втория ден каза, че тя му е приятелка.
За детска градина вече не ще и да чуе и като минем покрай нея ме пита "Мамо, нали няма да влизаме тук?!" и иска да ходи само при каката в детския център, за там вече няма търпение!
Кажете ми да продължавам ли да се опитвам за детската градина и ако да - как да стане без стрес? Не спирам да му говоря колко ще му е интересно там с децата, но явно само с говорене не става.
Има ли друг начин да помогна на детето да се социализира и да се откъсне от мама, без да го пращам на градина?
Освен това с таткото мислим за второ дете и ме е страх да не възприеме настояването ми за детска градина като опит да го "изгоня", заради бебето. А за мен не е проблем да си гледам и двете деца и да не го пращам на градина, но се чудя не е ли вече време да се социализира? Достатъчно ли е само да го водя по детските центрове и площадки да играе с деца? На каква възраст семейството вече не е достатъчно и детето трябва да има свой социален живот? На каква възраст е вече време да се откъсне от мама? И как да стане това без да е травмиращо за детето???
Другите ми въпроси са свързани с появата на бебе: как да подготвим детето за появата на нов член на семейството и от кога да започнем - от зачеването, от мисълта за второ дете, от както вече мама "има корем"...? Как да намалим стеса от появата на "новото бебе"?
Много моля за помощта на психолог, защото това са въпросите, които не ми дават покой. Предстои ни много важен етап във взаимоотношенията ми с моето дете, а именно откъсването му от мама и появата на нов член на семейството - все много стесиращи неща за крехтака психика на малко дете и моля за съвет как да се справим така, че да е максимално нестресиращо за детето ми?
Предварително много благодаря,
Vyara

           
Deteto.info
 
Такт ООД
София 1434,
кв. Симеоново,
ул. Симеоновска 19

Последвайте ни