Дъщеря ми е на 2 год и 3 месеца. Очакваме второ дете към средата на септември. За нея се грижим аз и баща й, но когато боледува идва едната баба да я гледа вкъщи (доста често боледува и следователно бабата е почти постоянно писъствие).
Здравейте,
Дъщеря ми е на 2 год и 3 месеца. Очакваме второ дете към средата на септември. За нея се грижим аз и баща й, но когато боледува идва едната баба да я гледа вкъщи (доста често боледува и следователно бабата е почти постоянно писъствие).
Проблемът ни започна преди известно време (средата на месец май) с писъци и истерии при вида на муха, оса, мравка и т.н, скача, пищи, вика, не може да се успокои. Предполагам, че е имала някакво изживяване в яслата, за което не може да обясни подробно. Иска да се гушне и да й скрием крачетата, както каката (така казва на персонала) в яслата била правила. Отказа да излиза навън, да се люлее или пързаля, защото имало буби. С много приказки преодоляхме изтеричните писъщи и рев, но все още отказва да минава през тревни площи и да се качва на детските съоръжения. Когато види муха пак е страхлива и се крие, но не пищи. В яслата ми отговориха, че не са имали никакви проблеми и ме уверяват, че сигурно е сънувала нещо....
На 31.05 (петък) имаха тържество в яслата. Бяха ги строили да пеят и танцуват някаква песничка. В момента, в който ме видя дъщеря ми започна да плаче. Имаше още 2-3 деца които плачеха, но вече бяха при родителите си. Тя танцува плачейки цялата песен след което ми я доведоха и веднага се успокои. Искаше веднага да си ходим. Така и не ми отговори на въпроса защо плаче. В събота сутринта, като се събуди, беше готова да ходи на ясла, казахме и, че когато мама и тате са почивка и тя почива и няма да ходи на ясла. В понеделника (03.06) само спомена, че не иска да ходи, но стана, облече се и отиде без проблеми. Когато я взимах ми каза че „няма повече” да ходи. На следващата сутрин дълго време се пазарихме, за да тръгнем, прелъгахме я някак, че трябва да изпратим тате на работа и тя тръгна. След което искаше да се прибира с мен вкъщи. Наближавайки детската ясла и детенце като писна, че не иска да ходи. Реве и се захласва, не иска да слиза от колата. Отнесох я вътре, там мед. сестра, която беше на смяна, я взе и я вкара в групата. Направо ми се скъса сърцето така жално плачеше. Обадих се след 2 часа по телефона и ми казаха, че се е успокоила. Следобяд като я взимах беше игрива, засмяна. Но пак тръгвайки ми каза, че не иска да ходи повече. В сряда сутринта още със събуждането започна да плаче и да иска да не ходи на ясла. Искаше да седи вкъщи с мен. Когато наблягах, че трябва да ходя на ясла, а мама на работа, тя започваше да плаче още по-силно и неутешимо.
Реших да не търмозя и нея, и мен, и да ми плаче през целия път до яслата, който никак не е малко (40 мин.) и останах у дома. Цял ден детето беше щастливо и си играеше, баба ѝ дойде да я гледа за следващите дни, за да мога аз да ходя на работа. Видимо всичко е наред, но когато започнем да говорим за яслата тя се хваща за мен и почти през сълзи ми казва, че не иска, повтаря ми: ”няма повече”.
Не знам дали постъпвам правилно като я спирам от яслата, но не знам как да я успокоя. Не знам и какво се е случило, кое е продиктувало това нейно поведение. Винаги е имала желание да ходи на ясла, имало е дни, в които ставайки и по пижама отива на вратата да се обува. И сегашното ѝ поведение направо ме учудва. Притеснявам се да не прерасне в някой емоционален проблем в бъдеще.
Реално тя трябва да ходи на ясла до края на юни, мога да не я пускам по семейни причини, но не знам какво ще стане септември като трябва да тръгне отново.
От яслата ми отричат да е имала каквито и да било проблеми.
Дайте ми съвет какво да правя, как да преодолеем този емоционален проблем!
