Здравейте,
Бих искала да задам въпрос за сина ми, който е на 8 години (втори клас). От малък не иска да спи сам в стая. Вечер се пазари и обяснява, че го е страх да спи сам. Може би вината е моя, тъй като доста дълго време се поддавахме на това му поведение и му позволявахме да спи на спалнята, което налагаше баща му да отива в детската. От около година спи сам в стаята си и вкъщи дори не се говори за това. Правилото стана наистина непоклатимо. От време на време, обаче ходи при баба си, където прави невероятни сцени вечер. Плаче, обяснява, че го е страх, пазари се, умолява и т.н. Съответно майка ми е по-отстъпчива и до скоро му позволяваше да спи на нейното място, а тя се местеше в друга стая. Другият вариант беше дядо му да бъде преместен. След като сериозно поговорих с нея по този въпрос се разбрахме, че няма да му се позволяват подобни налагания никъде, защото вече е твърде голям. Преди седмица ми се наложи да отида в командировка и съответно синът ми отиде при майка ми за няколко дни. Първата вечер детето се събудило в 1 ч. и почти не спало до 6. Като обяснение не е дал нищо конкретно, дори не е казал, че го е страх. Това малко ни обезспокои. Затова искаме съвет от вас. Смятате ли, че нежеланието му да спи сам е плод на това, че дълго време отстъпвахме и не му налагахме строго правилата? Или наистина изпитва страх и трябва да се предприеме нещо друго.