►портал ЗА бременността, раждането и майчинството

 

Проблеми с комуникацията и възпитанието

Здравейте, Дъщеря ни е на 4 години и 9 месеца. Нямаме други деца. Основно за нея се грижим аз и мъжът ми. Бабите относително рядко я гледат.


Проблеми с комуникацията и възпитанието

Здравейте!
 
Ще се опитам да дам по-подробни данни:
Дъщеря ни е на 4 години и 9 месеца. Нямаме други деца. Основно за нея се грижим аз и мъжът ми. Бабите относително рядко я гледат. От лятната ваканция не се е отделяла от нас за повече от няколко часа. Изключвам пребиваването в градината и когато са заедно с племенницата ни - за по един уикенд на два месеца.
Глези се вкъщи, но аз съм смятала това за нормално - да я събличаме и обличаме, да я мием и храним, да я приспиваме, като легнем при нея и си четем, докато заспи. Тези неща ги върши сама само при едната си баба. При нея се облича, мие, съблича, заспива сама - без приказки. Тя е там "златното момиче". Но при нас с татко й това не се случва. Дори не иска да спи сама. Като я оставим заспала в нейната стая, между 01:00 и 02:00 през нощта, или идва при нас, или ме извиква аз да отида при нея. Докато спи ни проверява с крак или ръка дали сме там. Щом единият от нас стане от леглото - веднага се събужда. Никаква самостоятелност няма в нея. 

И като я водим сутрин на градина - това започна преди 1 месец -  винаги сутрин си намира причина да плаче. Чорапчето й се е завъртяло, спи ѝ се, не иска с тези дрехи - започва още от вкъщи. В градината  - може ли тати да ме вземе на обяд, пак й се спи, иска да е ваканция и т.н. Като влезе при госпожите, те я гушват и след това ни казват, че се успокоява. Но и там плаче за дреболии от време на време - кърпичката няма къде да си сложи, защото няма джоб, или като помоли да й помогнат при обличане - не моли с нормален тон, ами опитвайки се да плаче. А никога не й отказват помощ.Говорим си, че децата имат задължения да ходят на градина, а родителите - на работа. Питам я, иска ли да я преместим в друга градина - не иска. Иска ли да си остане вкъщи, а нейното място в градината да освободим за някое дете, което чака  -  и това не. Вечер обещава, че "на другата сутрин спи ми се , не спи ми се, отивам на градина" и на сутринта пак си намира за какво да плаче.
И от това плакане ние с баща ѝ се нервираме и ѝ се караме.
Това сме ние в общи линии.
Какво да направим с татко ѝ, за да преодолеем това?


           
Deteto.info
 
Такт ООД
София 1434,
кв. Симеоново,
ул. Симеоновска 19

Последвайте ни