Здравейте,
Синът ми е на 3г и 1 месец. Няма брат или сестра. По принцип основно аз се грижа за него. Цяло лято беше в провинцията при родителите ми, като аз ходех всеки уикенд при него. Със съпруга ми не се разбираме особено и за съжаление е бил свидетел на няколко нелицеприятни сцени между нас. Живеем със свекър и свекърва, които почти не се занимават с него – турските сериали са по-важни…
По принцип е весело и усмихнато дете. Миналата година ходеше на ясла – сутрин поплакваше, понякога повече. От октомври до май така и не престана.
Вече е по-голям и разбира, говорим си, че трябва да ходи на градина, че мама и тати трябва да ходят на работа и т.н. На пръв поглед изглежда, че разбира, когато го питам, казва, че няма да плаче… НО всяка сутрин е едно и също: още не си е отворил очите и започва да плаче, да се тръшка, да пищи… не ми позволява да го облека, не позволява и на мен да се облека – когато ме види да вадя дрехите от гардероба, изпада в истерия и започва да ми ги тегли от ръцете и да повтаря: не, не, не се обличай, облечи си домашните дрехи… Опитвам всякак да го разсея, да му говоря, да го забаламосам. В началото (от три седмици го водя на градина) се получаваше, но вече не. Стигнахме дотам, че днес дойдоха съседи да ни направят забележка, че всяка сутрин този рев и пищене не се търпят…
По пътя за градината е същото – рев в колата, там докато го преобувам също… едва го отлепям от себе си, когато трябва да влезе вътре. И 30 сек. след като влезе, всичко е тихо, няма рев, няма пищене… Питах възпитателките – всички са на мнение, че там е спокоен, не плаче, храни се, спи… Когато си го взимам вечер е спокоен, радва ми се, играем си, говорим си, дори понякога не иска да си ходи, а да остане да си играе. Има дни, в които не иска нищо да прави – дори да си измие ръцете, когато се прибере вкъщи. Когато започна да го приготвям за лягане вечер, от два дни вече, не иска да лягаме, защото утре трябва да ставаме и да ходим на градина…
Понякога и през нощта плаче – сънува явно, защото си мрънка някакви нещо и започва да плаче. Има нощи, когато плаче повече от час…
Колеги казват, че е нормално… че ще мине… но откровено, се отчайвам. Не съм способна нищо да направя, чувствам се адски безпомощна…и вече едвам издържам.
Моля да ме извините, ако не съм много ясна в обясненията си… Помогнете със съвет, ако може.
Благодаря предварително!
