Здравейте!
На 32 год. съм от Пазарджик. Искам да споделя моя проблем и ако е възможно да ми датете поне някакъв съвет, дали е нужен детски психолог. Ето го и проблема. Предварително се извинявам, ако обяснението ми е разточително. Имам дъщеричка на 4 г. и 6 мес. Единствено дете ми е, за сега. Преди около два месеца получи раничка на ануса. Първо, докато докторите разберат какъв е всъщност проблема поне 4 дни се мъчихме вкъщи да преодоляваме болката от изхожданията. Да уточня, че педиатърът първо не знаеше за какво става въпрос и ни предписваше разни мазила, с които уж да облекчаваме болката. Но такова облекчаване нямаше и детето, докато се изходи не спираше да пищи по 4 часа. Естествено направих всичко по силите си, докато най-накрая не ни изпратиха на хирург. Само да уточня, че болката била толкова голяма, че възрастни хора са припадали в ръцете на доктора-това ни го каза самия хирург, когато му обясних за поведението на детето по време на болката. И така стана ясно, че така няма да мине тази рана, а трябвало да влезнем в болница и да я обработят. Интервенцията трая около 10 мин. с пълна упойка. Да чукнем на дърво, нямаше проблеми. Дойде време за възстановителния период. Ходихме често в седмицата на контролни, много разговаряхме с хирурга, даваше ни савети за храната, как трябва да протичат изхожданията и т.н. До тук добре. Веднага след интеревнцията имахме изхождане, естествено в гащетата, но това беше нормално - все още й беше пресен споменът за болката. Минаха няколко дни и на нас ни стана ясно, че тя е получила уплах от тоалетната. В началото докторът ни каза постоянно да я подканваме да ака, на интервали да я слагаме на тоалетната няма значение дали ще се изходи или не. И още много, много други съвети. Но нищо от това не се получи за нормализиране на ежедневието. Да уточня, че раната беше обработена сполучливо и болката вече я нямаше. Ние си останахме с уплаха. Минахме и на друга тема - никакво споменаване на тоалетна и акане. Сама, когато реши. Но дните се увеличаваха и тя се изхождаше на 4, 5 или дори на 6 дни. Пак в гащетата. Тогава бях благодарна, че изобщо се изхожда. Да уточня,че не получава запек та да не може. Ще гледам да обясня правилно. Значи като я напъне тя почва да подскача, вика дори реве, сама казва, че болка няма но не иска да ака. Сменихме тоалетната с гърне, което го слагах в различни стаи, но никакъв пробив. Стигаме до другия проблем. Тя смени представата за прихождане с представата за сърбеж. Така аз си го обяснявам, защото когато я усетя, че й се прихожда тя започва да подскача и да иска да я чешат. И друго почнах да ходя на лекари за този сърбеж в началото. Но всичко си беше наред с изследванията алергии и т.н. Нямше логика откъде идва това нещо. Сега продължаваме по същия начин. Със същото ежедневие, мога да Ви кажа, че вече не съм човек, ако мога така да се изразя. Толкова сме изтормозени от този гледка, че няма накъде повече. Тя спря да играе с играчките в къщи, който я гледа, тя за него е лепната. Като я караме да се заиграе, та да може да се свърши някаква работа, тя обяснява, че не искала, защото ако я засърби нямало кой да я почеши. Навън като сме ни е срам, защото тя и навън ги прави тези работи, не че ми пука от хората, но ми е за нея, тя е неспокойна, а пък може и някое дете да я засегне, та да стане още по-зле. И така дано съм се изразила правилно в това дълго писмо. Предварително благодаря за отделеното време. Ще чакам отговор или поне малък съвет. Желая Ви приятен ден!
