Здравейте,
Казвам се Миглена Йорданова, имам син на 2 г. и 3 мес., който е единствено дете. За него основно се грижа аз. Съпругът ми е по цял ден на работа и общува с детето вечер и през почивните дни. В отглеждането ни помагат родителите ни, така че малкият е по – често в компанията на възрастни. Почти всеки ден сме по детските площадки и виждам как търси компанията на деца. Мисля, че е дошъл моментът, в който трябва да се отдели от мен и да тръгне на детска ясла.
Като цяло е весело и спокойно дете, но има нещо, което малко ме притеснява – винаги иска да постигне своето. Когато сме вкъщи се опитвам да обяснявам, че не всичко е позволено или просто отклонявам вниманието му с някакво занимание. Ако сме навън и нещо не е така, както той иска, сяда на улицата и аз или баща му трябва да го носим.
Преди две седмици бяхме на рожден ден в детски център с много атракции. Синът ми се забавляваше чудесно и играеше с децата. Когато, обаче дойде моментът да си тръгваме, той отказа и започна да се дърпа и плаче. Взех го на ръце, но стана по- лошо - взе да се мята, да пищи, а после хукна по коридорите на търговския център. Не успях с никакви думи и обещания да го успокоя. Малко след това майката на рожденика вдигна сина ми на ръце и той и се усмихна. Тръгнахме си набързо, а аз бях силно притеснена, защото само моето дете се държа по този начин. Оттогава подобни сцени не е имало.
Зная, че децата в тази възраст се опитват да се самоутвърждават, но има неща които един родител не трябва да допуска. Как да реагирам в подобни ситуации или как въобще да ги избягвам. Смятате ли, че подобно поведение е възможно и в детската ясла или така се държи само пред мен? Благодаря Ви!
