Имам син на 2,7г., който е първото ми дете. Живеем с родителите на съпруга ми, на село и се разбираме много добре. През деня за сина ми се грижи свекърва ми. Сутрин аз го храня и отивам на работа. Имаме ритуал той да идва и да ме изпраща. Маха ми с ръчичка, пожелава ми приятна работа /говори много добре за възрастта си с голям набор от думи/. Всяка вечер се прибираме около 18.00 часа с баща му. Синът ми ни посреща, разказва как е минал денят му и си играем. В семейството няма нищо травматизиращо за детето. Заобиколен е от обич и грижа. Баба и дядо се грижат добре за него. Той е свикнал, че сутрин ние с татко му заминаваме на работа и вечер се прибираме навреме.
Проблемът е, че синът ми е много нервен. Не знам дали се дължи на темперамент или нещо друго. Всички вкъщи сме спокойни хора. Не си повишаваме тон, не се караме помежду си. понякога спорим, но това не е нещо неестествено. Той, обаче, посяга да удря другите деца, удря мен и баща си, когато се ядоса. Това не е модел за поведение вкъщи. никой от нас не го бие, нито сме го удряли някога. Понякога му се поскарваме за някоя беля, която е свършил и той го приема много сериозно. Има случаи, в които дори се разплаква, защото сме му се скарали за нещо дребно. Нервира се и започва да ни удря, започва да реве, крещи и изпада в истерия. В същата истерия изпада и понякога, когато не му разрешим нещо дребно, например да си играе със запалка или кибрит. Макар че му обясняваме, че тези предмети са опасни за децата, той не иска да чуе. Започва да крещи и да плаче така силно и истерично, че нищо не е в състояние да го успокои. Плаче в продължение на около половин час до пълно изтощение, макар че се опитваме да го разсеем и прилагаме всякакви методи за игра и отвличане на вниманието. Когато "истеряса" така през деня, се буди и нощем без причина и отново започва истерично да крещи и нищо не е в състояние да го успокои.
Много ме притеснява тази негова нервност. На какво се дължи? Дали е темперамент? Дали е по наследство? Баща ми беше такъв нервен. Често се караше с хората около себе си и много трудно общуваше дори с най-близките си? Не искам синът ми да прилича на него и да е самотен през целия си живот. Моля, отговорете ми как да му повлияя и какво мога да направя, за да огранича нервните пристъпи?
С уважение,
една любяща майка!
