Здравейте!
Нямам много време за писане и заради това искам предварително да Ви се извиня за правописа и всички останали грешки в писмото си! Синът ми е на две години и почти седем месеца. Когато навърши две и и половина го отбих. Преди това беше сравително спокоен и послушен, правеше си бели като всяко дете, но в рамките на нормалното. По принцип го гледам сама, нямаме баби, дядовци, никакви роднини наблизко, които да помагат, а таткото е на работа през много, много голяма част от времето си. Откакто го отбих стана нещо страшно. Първо, че не иска да се отделя от мен за секунда, не признава никой и нищо. Търси само мен за всичко, не контактува с децата - бие ги, стана изключително нервен и агресивен, посяга дори и на мен, за всяко нещо плаче и то по-скоро се инати и реве - тръшка се и ляжи по земята (страшно грозна картинка е). Знам, че това е тежък период за него и това е нормално, не знам аз, обаче как да се държа с него в такива ситуации. Поняккога не мога да си сдържам нервите и започвам да крещя, понякога го пошляпвам, понякога се правя, че не го виждам, друг път обяснявам с часове че не бива така да се държи или просто се опитвам да го гушна, ако изобщо ми позволи, защото когато е в такова състояние не ми дава да го докосвам. Как е правилно да постъпвам? Не знам, ако не му обръщам внимание си мисля, че може да остане с илюзията, че може да си прави каквото поиска, ако му крещя го травмирам, ако го бия го озлобявам, като му говоря като че ли не ме разбира. Чувствам се абсолютно безсилна, не знам какво да правя. Моля Ви да ми помогнете с профисионален съвет, защото виждам, че някъде греша и не знам къде! Благодаря Ви предварително за разбирането и вниманието, и отделеното време!
