Имам дъщеричка на 3.5 години. Нямам други деца. След изтичане на първата година от майчинството ми се наложи да се върна на работа и основно за дъщеря ми започна да се грижи майка ми, която е на 69г.
Здравейте,
Имам дъщеричка на 3.5 години. Нямам други деца.
След изтичане на първата година от майчинството ми се наложи да се върна на работа и основно за дъщеря ми започна да се грижи майка ми, която е на 69г.
Това, което искам да споделя с Вас е притеснението ми относно моменти на емоционални реакции от страна на дъщеря ми. Миналата година лятото оставихме малката с баба ѝ и дядо ѝ, на вилата ни. Много бързо минаха топлите месеци.
В началото на септември, тъй като не бяхме приети в държавна детска градина се наложи да запишем малката в частна.
Много трудно тя се адаптира с ходенето на детска. Съпротивляваше се, много плачеше сутрин, когато се обличахме.
След детска излизахме да се разхождаме с нея, а тя за най-малкото нещо започваше да се сърди, да ми се дърпа, да се търкаля по земята, да крещи, да се напикава от инат и да ми прави напук.
Нощем понякога се събуждаше и пищеше с цяло гърло и трепереше от ярост.
Минаха така няколко месеца, аз много трудно преживявам тези ситуации, защото понякога губя търпение и след половинчасовите ѝ крясъци съм на ръба на силите си.
Имало е моменти, в които искайки да я гушна тя се дърпа и става още по- раздразнителна и вика още по-силно.
Когато я спряхме от детска, поради многократното ѝ боледуване през зимният сезон, през май месец ги заведохме отново на вилата ни с майка ми.
Сега отново се засилиха тези моменти на неподчинение, сърдене, викане и треперене от ярост от страна на дъщеря ми.
Молбата ми е да ни съдействате и да ни дадете съвет, как да се справим с тези трудни ситуации, така че да не нараним малката.
Безкрайно Ви благодаря за отделеното време!
