Авторитарен баща

Здравейте:),
Обръщам се за съвет към вас относно страховете ми за възпитанието, което получават децата ни. Първо да дам повече информация - имаме близнаци на 6 г. момче и момиче, живеем заедно с едната баба, но мога да кажа, че рядко си позволявам да я ползваме  като детегледач, най-вече заради ревност от моя страна :(
Страховете ми се основават на това, че баща им е определено авторитарен родител - държи всичко да става така, както той иска и както той е казал и никой няма право да противоречи. Иначе е много любвеобилен, много се грижи за децата, но има моменти, в които направо е нетърпимо, особено с момчето - наумил си е, че ще го прави мъж и това е начина - никакво глезене, всичко да става на момента, както го е заповядал, защото това са му думите/крсясъците към него - "Казах ти нещо, няма да стане на твоята, само да не го направиш, ще видиш какво ще ти се случи, млъквай веднага, седни си на мястото, изяж си всичкото ядене и т.н. и т.н." В резултат на това синът ни започва да се бунтува, да свива юмруци, да ръмжи срещу него, да му вика в отговор, което още повече ядосва мъжа ми, че той се опитва да му противоречи и продължава да вика, докато разплаче детето, което обикновено идва при мен да се гушне, с което пък аз ставам лошата, защото го глезя и защото -  "ще видиш, че ще ти се качи на главата". Колкото и да му обяснявам , да  се опитвам да го убедя, че не е прав, че така го стресира и го кара още повече да му противоречи или пък, че по този начин наистина ще го превърне в немска овчарка (любимия му израз:( ) и няма да може един ден да се защитава сам, нищо не мога да направя и това си е. Не зная как да предпазя детето си от това отношение, как да смекчавам тези атакаи и вредното въздействие върху психиката му? Ако се опитам да го успокоя дали не го настройвам срещу баща му и не го карам да бяга при мен за всичко? Аз самата съм расла в такова семейство, само че деспотът беше майка ми и доста си страдам от това и може би точно затова си намерих/търсех такъв мъж, които да е донякъде заместител на този, които ме е контролирал. Сама не можех, а и сега не мога да вземам никакви решения. Това отношение има отражение и върху дъщеря ми, разбира се, по начина по който е подействало и на мен - тя е плаха и намира други начини да компенсира - като се опитва да угодничи и да се прави винаги на жертва.
Кажете ми какво да направя? Как да им помогна? Говоря с мъжа си, но той е от хората, които не приемат много съвети, а ако го приеме ги възприема като упрек към него и се обижда и ми казва: "...добре тогава, щом така мислиш аз няма да се намесвам, прави каквото си искаш, разглези ги колкото искаш, ще ти се качат на твоята глава". Знам, че не сме съвършенното семейство, но знам, че той ги обича, както и мен, но такъв му е стилът на общуване, по принцип с всички, пак произлязло от проблемите в неговото детство - имал е много авторитарен баща, който е починал рано и е останал с майка си, която не е могла да окаже никакъв контрол върху него.
Стана много дълго, но се надявам така да успяхте да придобиете някаква представа и дано да можете да ми дадете някакви конкретни техники за отбиване на вредните последици от деспотичното отношение на баща им. Както и къде да поставя границата на свръхпротекциите към децата от моя страна?
Благодаря ви!