►портал ЗА бременността, раждането и майчинството

 

Адаптацията в яслата

Здравейте, бих искала да споделя един, може би, банален проблем, но важен за мен и семейството ми и да потърся помощ от специалистите от център „Как да…?“.


Адаптацията в яслата Здравейте, бих искала да споделя един, може би, банален проблем, но важен за мен и семейството ми и да потърся помощ от специалистите от център „Как да…?“. Дъщеричката ми е на 2г. и 4 месеца. От три седмици ходи на ясла, като преди това за нея се грижехме аз и баща й. В момента аз ходя на работа, а той се занимава и грижи за нея, води я на ясла, взима я следобед. Преди да тръгне на ясла дъщеря ми беше много отворено дете, комуникативно и весело. Понеже е малко по-напред в говорното си развитие, знае много песни и стихотворения и непрекъснато пееше и рецитираше – в къщи, на улицата, в градинката, пред познати и непознати хора. Беше много привързана към мен и към баща си естествено, но в определени по-тежки моменти си търсеше мен. Проблемът е, че откакто тръгна на ясла много се промени, по-дистанцирана е от мен, сутрин не иска да ми казва чао и да ме изпраща на работа, нито да ме гушка. Вечер, когато се прибирам, не винаги идва при мен, понякога стои отстрани и гледа, а понякога дори бяга. Има случаи, в които ме отблъсква с ръка, а няколко пъти вече ми казва, че не съм добра. Отблъсква дядо си, баба си и леля си, с които преди беше много близка, радваше им се и си играеше с тях. За много неща вече търси баща си, вместо мен. Стана по-затворена, не иска да рецитира и да пее (от време на време си пее песнички, но когато ние я накараме отказва). Когато някой близък поиска да я гушне или й се радва по някакъв начин, тя не дава, бяга и се гуши или в мен или в баща си. В яслата не плаче, а когато я питам харесва ли й там и иска ли да ходи на ясла казва „да“, но видимо е тъжна когато отива сутрин. По принцип е много добро и изпълнително дете и според мен приема ходенето на ясла като някакво задължение, но вътрешно страда от това. Преди да тръгне на ясла я бяхме подготвили колко е хубаво там, как ще си играе с децата, ще пеят песни, ще танцуват и тя говореше с голям ентусиазъм за това, но сега когато осъзнава, че ще си прекарва дните там, без мама, явно страда, но въпреки това отива, знаейки че трябва.
Друг факт, който ме притеснява е, че тя е доста по-развита от дечицата в яслата и според мен не си намира средата там – групите са смесени, деца от 1 до 3 години (но всъщност повечето деца са на възраст между 1 и 2 години), които все още не говорят, а и както знаете децата до 2 години играят все още индивидуално, не се включват много в колективните игри. По принцип като сме навън тя търси компанията на по-големи деца, с които може да разговаря.
Бих искала да попитам за съвет – как да реагираме в тези ситуации и има ли решение на проблема. Ще се върне ли предишното дете или е възможно стресът от тръгване на ясла да я промени за постоянно? По-добър вариант ли е да си остане вкъщи до навършване на 3-годишна възраст и да тръгне направо на детска градина? Вариант ли е да я взимаме на обяд и дали това няма да ни върне назад, след като вече сме постигнали някакъв резултат (сега тя спи там и баща й я взима в 4 часа). Възможно ли е да има връщане назад в развитието й, с оглед общуването с дечица, които не са на нейното интелектуално развитие?
Благодаря предварително за съветите!

           
Deteto.info
 
Такт ООД
София 1434,
кв. Симеоново,
ул. Симеоновска 19

Последвайте ни