Условия за участие

Семейството е едно от най-важните неща за всеки човек. За децата семейството е средата, в която растат и се развиват. Не случайно често човек възпроизвежда семейния модел на своите родители. Статистиката показва, че повече от половината бракове сключени след 2000 г. завършват с развод. Изглежда най-важната единица в обществото ни е в криза. За това какво се случва със семействата, които изживяват криза в отношенията или им предстои развод никой не пише и не говори. А те имат проблеми и много въпроси. Това е и причината да отворим новата рубрика в сайта ни. На нея всеки ще може да зададе въпроси, свързани със семейството - отношенията, задълженията, отговорностите, неразбирателството и евентуалната ряздяла.

Повече за Семейната медиация

 Семейната медиация е едно от направленията в медиацията.
 Медиацията  или извънсъдебното решаване на спорове спомага страните по спора да стигнат с помощта на медиатора до взаимноизгодно решение, без да се накърняват интересите на нито една от тях. Работи се на принципа „Печеля, печелиш!”, а не както при съдебното производство една от страните да е непременно губеща или виновна.
Медиацията има доста предимства в сравнение със съдебната процедура. Тя е много по-бърза, защото страните сами определят кога ще се срещнат, и е много по-евтина – не се заплащат държавни такси, разходи по делото, големи адвокатски хонорари. Според Закона за медиацията, процедурата е конфиденциална. Всичко казано по време на сесията по медиация не може да бъде разгласявано или използвано в съда нито от медиатора, нито от страните.
Според  Препоръка № Р (98) 1 на Съвета  на министрите към Съвета на Европа относно семейната медиация, тя  може да се прилага при всички спорове между членовете на едно семейство, независимо дали са свързани на основата на родство или брак, както и между онези, които живеят или са живели съвместно, без да са сключвали брак.
Семейните спорове имат редица специфични характеристики, за които трябва да се държи сметка при медиация. Обикновено са налице продължителни и взаимосвързани отношения. Процесът по уреждане на спора трябва да съдейства освен за разрешаването на текущите спорове, също и за изграждане на конструктивни отношения за в бъдеще. Всяка една от страните трябва да разбере какво причинява на ответната страна с поведението си, трябва да може да заяви и собствените си чувства без угрозата, това да влоши семейния климат. Семейните спорове обикновено са съпътствани от емоционални и междуличностни отношения, в които чувствата могат да засилят неприятностите или да замаскират истинската същност на конфликтите и разногласията. Смята се обикновено за уместно тези чувства да бъдат признавани и разбирани от самите страни и медиатора. Медиаторът е този, който трябва да балансира между страните, да следи за спазването на добрия тон и да направлява емоциите така, че те да вървят в положителна посока.
Споровете, които възникват в процеса на фактическата раздяла и развода, имат отражение върху другите членове на семейството и особено върху децата. Интересите на децата се разглеждат като първостепенни и поради това от значение за производството.
 Медиацията при фактическа раздяла и развод обикновено има за предмет спорове, свързани с упражняване на родителските права, с  право на достъп до децата, с икономически въпроси: наличните парични средства, движимите и недвижими вещи и начините, по които те могат да бъдат разделени между родителите с цел да се осигури материалното им положение и посрещането на съответни техни нужди след развода; принадлежността и предоставянето на семейното жилище и разпределянето на покъщнината.
 По време на медиация може да се обсъждат и да се постигат споразумения както относно тези въпроси, така и относно образованието и грижата за здравето на децата, контакта на децата с по-широк кръг от роднини.
 При медиация безпристрастността на медиатора изисква той да не  взема, нито да толерира позицията на едната от страните за сметка на другата. Гледната точка на всяка страна трябва да бъде уважавана и изслушвана. Медиаторът трябва да е неутрален.  Неутралността изисква той да не налага уреждане на спора или да напътства страните за постигане на конкретни споразумения. От страните зависи да се споразумеят и да постигнат свое общо споразумение, а ролята на медиатора е да улеснява този процес. Страните могат да вземат решения, които те считат за удачни спрямо конкретните обстоятелства, в които се намират. Този принцип признава властта на страните да достигнат до свои собствени споразумения относно собствените им дела по начин, който ги устройва най-добре. И това е основната отлика от съдебното дело.
 Примерно, медиация може да се провежда за подобряване на отношенията между съпрузите или между родители и деца, между възрастните членове в семейството и техните деца, станали вече родители. В основата на подобряването стои изследването и откриването на интереса на всяка една от страните, който я тласка да се държи по съответния начин. Не трябва да се забравя, че климатът в семейството се създава от родителите, а децата са негово отражение. Ако детето показва някакви поведенчески симптоми, които карат родителите да се обърнат към психолог, в същото време те трябва да подложат на анализ своите взаимоотношения  и с помощта на медиатор да проверят как техните междуличностни проблеми провокират държането на детето.
Тъй като по-голямата част от медиацията е свързана с постигането на подходящи и удачни за децата спогодби, медиаторите трябва да следят особено много за благополучието и най-значимите интереси на децата, като същевременно запазват своята безпристрастност и неутралитет.Те също трябва да напомнят на родителите нуждата да информират и да се консултират с техните деца относно това, което се случва. На следващо място е нужно медиаторите да напомнят на родителите, че семейните спорове и продължителни конфликти влияят изключително негативно върху децата. С една дума медиаторът е адвокат на детето и следи за защита на неговите интереси.
Като резултат от хармонизацията на българското и европейското право разпоредбите на чл.321 от ГПК дават възможност производствата по бракоразводни дела да се разрешават с помощта на медиация. След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен да напъти страните към медиация за доброволно уреждане на спора.
  Когато страните постигнат съгласие за започване на медиация, делото се спира. Постигне ли се споразумение, в зависимост от съдържанието му  делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. Може с помощта на медиатор да се изготви възможно най-подробен график за режима на виждане с детето на родителя, който излиза от семейното жилище. Уточняват се всички празници, ваканции, семейни празненства на членовете на семействата на двамата родители. Това спестява време, нерви, а и повишава качеството на живот…
Може да се процедира и по обратния ред. Страните да се обърнат направо към медиатор и с негова помощ да стигнат до взаимноизгодно споразумение, което да съдържа атрибутите и да е  оформено от медиатора по модела на съдебното решение. С готовото споразумение страните могат вече да заведат направо иск за развод по взаимно съгласие. Тогава делото ще бъде разрешено само в едно заседание и то абсолютно безболезнено, като се запазят добрите отношения между бившите съпрузи. Това е особено важно в случаите, когато от брака има родени деца.
Но разводът или раздялата са крайна мярка. Своевременното обръщане към медиатор ще помогне на един много по-ранен етап от съвместния живот недоразуменията да се изгладят, съпрузите да се научат да общуват помежду си добронамерено и децата да израстват във ведра и уютна среда.

Очакваме въпросите ви!