Професия майка

Годините, прекарани в стремеж към еманципация дадоха много права и привилегии на жените, но като всеки глобален процес и този си има лоши страни. Недостатъците рефлектират върху една от най-важните обществени единици – семейството. Много хора са на мнение, че отражението е още по-голямо и обхваща целия емоционален свят на двойките и съответно обрича на крах отношенията помежду им. В центъра обаче стои детето и неговите интереси. В настоящия материал ще обърнем внимание на един избор, който, оказва се не може да се вземе еднозначно и винаги е съпътстван от колебания и резерви. Това е един хипотетичен избор, който не във всяко семейство е възможен (за съжаление). Изборът на жената да бъде майка и да посвети времето си на детето, дома и съпруга си. Когато стои такъв въпрос, защото понякога (най-често по финансови причини) няма подобна дилема. При така поставен казус възникват няколко въпроса: Достатъчна ли е, за една жена, ролята на майка? Какви са задълженията на майката? Равнопоставена ли е на съпруга/партньора си, предвид, че не допринася за семейния бюджет? Какви (за кого) са ползите от избора й?

Какво толкова прави майката

Нека да видим как стои въпросът със задълженията. Битува мнението, че умението да си родител (майка) се появява като „бонус” с раждането на детето. Това, разбира се е много далеч от истината и всяка родила жена го знае. Доказателство на първо място е целият антураж, необходим около една родилка. Разбира се никой не отрича интуицията, инстинкта и силната връзка между майката и детето. Те, обаче не те правят родител. При появата на бебето задълженията на майката са наистина много и от най-разнообразен характер – от грижата за физическото оцеляване на пеленачето (която обобщаваме, но всъщност е доста обширна, времеемка и жизненоважна отговорност), през осмисляне на възпитателни модели, техники за стимулиране на развитието, до създаване на атмосфера и превръщане на апартамента (къщата) в дом – място, в което детето ще може да израсне пълноценно и щастливо, обичано и обгрижвано и в семейство. Всяка една от тези страни не идва с висше – тя се научава, изисква усилия, упоритост и коства много нерви, сълзи и тревоги (и безсънни нощи) – точно както и която и да е друга професия, но с тази разлика, че тук залогът е голям – бъдещето на детето и семейството. В работата стремежът, който поражда усилията и отговорността в трудовия процес е личен – собственото усъвършенстване (кариерно израстване, което носи някакви облаги). Когато говорим за професията майка, тогава няма съревнованието с останалите майки (въпреки че понякога могат да се видят подобни израждания на идеята), т.е. липсва конкуренция, но целта е много по-важна, защото е свързана с живота и щастието на друго човешко същество и то не едно. Детето е най-зависимо, но реално, когато никой не се грижи за едно семейство и то е оставено на самотек, тогава евентуалният му разпад би засегнал всички (майката, бащата, детето, близките и т.н.). Отговорността пред майката е огромна, но разбира се е поделена в някаква степен и от таткото. Задълженията, които се изискват, за да се постигне тази цел са наистина изключително много и изискват време, което една работеща жена няма. Дори и да реши да се прави на супергерой – съвместявайки двете поприща – резултатът не е същият, тъй като винаги е за сметка на нещо – работа или семейство (или разсъдък).

Дали жената е равнопоставена, ако не допринася за семейния
 бюджет
Разбира се, че не е! Професията майка не е финансово измерима, тя не цели финансово благополучие и съответно няма как да носи такова. Но изпълнява много по-важна, времеемка и емоционалноизтощителна работа. Която, освен това не е на фиксирано 8-часово работно време. Като общество сме твърде материално ориентирани и съответно приоритет в ценностите са ни парите и това, което те предлагат. Загърбваме емоционалните аспекти като маловажни и съответно много често изпитваме дълбока неудовлетвореност, която трудно се запълва. Отдавайки се на семейството, една жена не просто домакинства вкъщи и гледа детето, тя създава атмосфера в дома – необходима не само за детето, но и за нея самата и за таткото. Това е крачка, която се прави в посока на щастливото семейство и благополучието на всички.

Колко дълго трябва да бъде това избрано майчинство
За разлика от всяка една друга професия, тази на майката не продължава 10, 20, 30 или 40 години, тя е завинаги. Независимо колко време минава, необходимостта от нея не отпада. По отношение на това колко дълго една жена може да не работи друго? Това зависи от нея. За някои жени е една или няколко години, а за други – цял живот. Важното в случая е, че жената има право на избор и когато чувства, че няма какво повече да даде на семейството си, от вкъщи, то по-добре за всички е да се пренасочи в друга област. Но този избор трябва да е съзнателен и по собствена воля. Много често, обаче правото на жената да бъде майка й е отнето от обществото и ценностите, които то защитава. Степента, в която това влияние се простира е голяма и майчинството е маргинализирано и заклеймено като „мързелуване две години вкъщи”. Направихме импровизирано запитване сред читателите ни във Facebook. Попитахме майките какво мислят за това да бъдат отдадени на майчинството, загърбвайки работата си и отговорите не закъсняха. Можем да ги обобщим като цитираме един от тях: „Няма нищо по-хубаво от това да бъда майка! Щастлива съм с две прекрасни деца и съпруг до мен. Ако имам финансовата възможност, може би – да.” Като допълнение – повечето майки изтъкваха, че все пак настъпва една възраст (7-8 години), когато децата все по-малко имат нужда от постоянна опека и задълженията на майката рязко намаляват. Съответно в този етап е добре тя да се върне на работа или да потърси друго занимание, с което да бъде полезна на семейството си.