Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване сред жените по целия свят. Независимо от нарастващите възможности за неговата ранна диагностика през последните години се установява тенденция към нарастване на броя на новоткритите случаи в България. Според Националния Раков Регистър ракът на млечната жлеза е на първо място (22,8%) от всички ракови заболявания, засягащи българската жена през 2006 г. като през същата година новозаболели са 3584 жени.
лекар образна диагностика, мамолог, Аджибадем Сити Клиник, https://www.tokudabolnica.bg/bg
Вижте всички статии на Д-р Валентин Иванов
По данни на American Сancer Society в САЩ новооткритите случаи на инвазивен карцином през 2008 г. са 182,460 жени и 1,990 мъже. Към тези случаи трябва да се добавят и още 67,770 случаи на “in sito” карцином. През същата 2008 г. умират oт рак на гърдата 40,930 души (40,480 жени и 450 мъже). Ракът на гърда е втори по смъртност при жените след рака на белия дроб в САЩ като най-засегнати са жените от възрастовата група – 55-59г. Доказано е, че здравословният начин на живот, профилактиката и ранната диагностика позволяват на голям процент от тези жени да преодолеят болестта.
Не са известни причините за възникването на рака на гърдата, но има редица състояния, които са свързани с по-голямата вероятност за заболяване. Това са т.нар. рискови фактори, които трябва да се преценяват индивидуално за всяка жена. Всеки един от тях има различна тежест, но основни са:
Самоизследването е важен акт и трябва да се извършва от всяка жена поне веднъж в месеца. Важно е да се знае, че прегледът трябва да се прави през втората и трета седмица на месечния цикъл, за да се избегне периодът на нормалното пременструално напрежение и нарастване на гърдите.
Гърдите са симетричен орган и всяка промяна във формата или вида им е лесно забележима. Наличието на един от долуизброените белези налага професионален преглед и назначаване на по-специфично изследване:
За съжаление първите симптоми при възникване на рак на гърдата често остават незабелязани. Когато туморът е още малък и разположен дълбоко в тъканта на гърдата, той не може да се опипа и не предизвиква болка и дискомфорт. Затова в целия свят за ранната диагностика на рака на гърдата се използва мамографията.
Мамографията е специфичен образен метод, при който с относително ниска доза рентгеново лъчение се визуализират структурите, изграждащи млечната жлеза. Това е най-разпространеният метод за диагностика на заболяванията на гърдата, при жени и мъже. Мамографията е единственият сертифициран метод в света за провеждане на скрининг на рака на гърдата. С нейна помощ могат да се визуализират малки лезии, които не могат да бъдат палпирани.
По своята същност изследването се базира на приложението на йонизиращо лъчение, което е рисков фактор, но рискът за лъчево индуциран карцином е много малък. Референтната доза за мамография в България и Европейския Съюз е 13 mGy, която е по-малка отколкото референтната доза при рентгенографията на лумбалните прешлени - 30 mGy. Мамографията се извършва в една или две проекции на итервал 1-2г и по този начин не натоварва лъчево големите групи пациенти, подложени на скринингово изследване. Безспорна е ползата от скрининговата мамография защото с нея се диагностицират началните карциноми особено когато тя е с високо качество.
Дигиталната мамография представлява цифрова система, при която обикновеният рентгенов филм е заменен от солидни детектори, имащи способността да превърнат отслабените рентгенови лъчи в електрически сигнали. От тези електрически сигнали се получава образ, в случая на млечната жлеза, който може да се анализира на екран или да се принтира на специален филм, подобно на конвенционалната рентгенография. Дигиталната мамография има редица предимства като висока разделителна способност, позволяваща да се визуализират изключително малки патологични находки, както и по-ниската доза йонизиращо лъчение, приложено по време на изследването.
В зависимост от целта на изследването, мамографията е скринингова или диагностична
мамографски метод, използван широко за ранна диагностика на рака на млечната жлеза и се провежда при жени, които нямат оплаквания или видими промени в гърдите. Обикновено тя изследва двете млечни жлези в две взаимно перпендикулярни проекции. Така могат да се открият туморни формации, които не се опипват при обикновения преглед. Скрининговата мамография дава възможност през определен период от време да се проследят дадени промени или да се открият новопоявили се такива. Най-често това са два типа промени – малки зони със звездовидна или неправилна форма или такива, свързани с натрупване на микрокалцификати в клетките на дукталния карцином. Тези микрокалцификати се смятат като проява на начален малигнен процес и мамографията може най-акуратно да ги оцени.
Като всяка образна методика и скрининговата мамография има недостатъци. Това са случаите на пропуснат карцином – „фалшиво негативен резултат” или „фалшиво позитивен” при надценяване на находката и на трето място трудните за оценка периферни области на млечната жлеза. Тези недостатъци на скриниговата мамография могат да се преодолеят с включването на други диагностични методики като ехография и магнитно резонансно изследване.
рентгенов метод, подходящ за изследване на всички жени, които имат симптоми от страна на млечните си жлези като напиващи се туморни маси, задебеление или зачервяване на кожата на гърдата, секреция от каналите, деформация на зърното или болка. С диагностична мамография се уточняват и всички аномалии, установени при скрининговото изследване.
Всяко едно патологично състояние на гърдата може да наложи допълнително уточняване с помощта на ултразвуково изследване. То се провежда с апарат с висока разделителна способност от квалифициран лекар като получената информация допълва тази, получена при мамографията. Ултразвуковото изследване на млечните жлези е показано при пациенти в детеродна възраст поради липсата на йонизиращо лъчение.
Магнитнорезонансната томография се очертава като изключително перспективен метод при диагностициране на някои от заболяванията на млечните жлези. При провеждане на изследването пациентката лежи по корем, като двете млечни жлези се поставят в специална приставка. По този начин след въвеждането на контрастна материя във вената на ръката се получава едновременно образ от двете гърди. Това е най-съвременният метод за диагностициране на неуточнени формации в млечните жлези, за ранна диагностика на пациентки с повишен риск от рак на гърдата, при диагностициране на рецидив на лекуван рак на гърдата или при жени с протезирани млечните жлези.
В случаите, когато мамографското или ултразвуково изследване покажат наличието на патологична зона в структурата на млечната жлеза се налага провеждането на биопсия. Най-добре е тя да бъде изпълнена в отделението по Образна диагностика под непосредствения контрол на съответния специалист. Правилният избор на вида лечение при туморите на гърдата изискват прецизна тъканна характеристика на патологичния процес. След получаване на резултат от специалист хистопатолог, хирургът съвместно с пациента решава кое е най-подходящото лечение в съответния случай.
В случаите, когато патологичната находка изисква, пациентът може да бъде представен на т.нар. онкологичен комитет, съставен от експерти в областта на диагностиката, лечението и проследяването на рака на гърдата. В него влизат образен диагностик, химиотерапевт, онкологичен хирург, лъчетерапевт и патолог. В тези случаи клиничният проблем се решава на принципа на мултидисциплинарния подход, което позволява съвместна експертна оценка на всички специалисти, ангажирани в процеса на лечение на пациента.
Ранното диагностициране на рака на гърдата увеличава многократно шансовете за пълно излекуване. Участието на всички жени над 45-50 в регионалните или национални скринингови или профилактични програми е препоръчително, особено за тези с повишен риск за поява на заболяването. Така например Американската Ракова Асоциация препоръчва началната мамография да се направи при навършване на 40 г., а годините на последната да бъдат съобразени с потенциалния риск и ползата от скрининга в контекста на цялостното здравно състояние на пациентката. Същите препоръки налагат клиничният мамологичен преглед като част от периодичния профилактичен преглед на всеки 3 г. за жени на възраст от 20 до 30 г и всяка година за жени над 40 г. Набляга се на обучението на пациентките да извършват сами преглед на млечните си жлези и познаването на нормалната структура на собствените гърди като незабавно да съобщят за възникнали промени на личния си лекар. Самоизследването на гърдите трябва да започне на възраст след 20 г. Скринингово Ядрено Магнитно Резонансно изследване се препоръчва на жени с повишен риск – 20-25% за рак на млечната жлеза при фамилна обремененост от рак на гърдата или яйчника, а също така при жени след лъчелечение за Hodgkin’s lymphoma в ранна младежка възраст.
