Те не трябва да се превръщат в проблем за пациентите. За това се налага познаването на физикалните методи за тяхното повлияване, както от пациентите, така и от лекарите – хирурзи, лични лекари и други специалисти, които да ги насочват към този вид лечение.
Началник отделение по физикална и рехабилитационна медицина, МБАЛ “Токуда Болница” – София, https://www.tokudabolnica.bg/bg
Вижте всички статии на Д-р Виолетка Икономова
Цикатриксът е изграден от силно влакнеста, слабо васкуларизирана и хипоцелуларна съединителна тъкан, която се образува главно от гранулационна тъкан, а крайната фаза на оздравяването е епителизацията. Веднъж разрушени, фоликулите на космите, мастните и потните пори не могат да регенерират. “Пресните” цикатрикси имат червеникав или червеникаво кафяв цвят. Необходими са 9 до 18 месеца за избледняването на цвета, като най-често той остава малко по-бял от околната здрава тъкан.
В съвременната физиотерапевтична практика са известни няколко вида фактори, имащи доказан ефект при третирането на всякакви видове цикатрикси, включително и постоперативните. Тяхното действие най-общо казано е многостранно – подобряване на кръвоснабдяването и циркулацията, стимулиране на фибролитичните процеси и разрехавяване на колагеновата структура, стимулиране на епителизацията. Комбинираното използване на физикалните фактори и медикаментите с такъв ефект взаимно потенцира тяхното въздействие.
Физикалната медицина използва следните фактори за въздействие: парафинотерапия, лугови компреси, ултразвук с лекарствени вещества напр. Мadеcassol или Contractubex (фонофореза), лазертерапия, масаж.
Парафинотерапията и луговите компреси са най-старите и най-прилагани топлинни методи във физикалната медицина. Използва се противовъзпалителният, фибролитичен и трофичен ефект на екзогенната топлина. Прилага се чрез аплициране върху оперативния цикатрикс на парафин с температура 52-55 или лугов компрес с температура 40-42 градуса за 20 минути всеки ден в лечебен курс 15-20 процедури.
Най-често използван и най-ефективен фактор на физикалното лечение на цикатриксите е ултразвукът, комбиниран с Маdecassol или Contractubex като контактни вещества (фонофореза). Разчита се на хиперемиращото, противовъзпалително и фибролитично действие на този фактор. Използва се УЗ с висока честота – 3 MHz в импулсен режим. Озвучаването на цикатрикса се извършва при плътен контакт с кожата посредством контактно вещество, с интензитет 0,3-0,5 W/cm2 за 10-15 минути в курс на лечение 15-20 процедури. Желателно е след края на процедурата медикаментът да не се отстранява, за да продължи проникването му през кожата. Под действието на ултразвука в терапевтични интензитети космените фоликули и потните жлези се разширяват и през тях преминават лекарствените вещества. Той изменя мембранната пропускливост и увеличава пермеабилитета на клетъчните мембрани. Ефектът на фонофорезата се подобрява, ако се провежда върху хиперемирана кожа от екзогенен топлинен фактор, напр. парафин, лугов компрес. Провеждането на ултразвуково въздействие при постоперативни интервенции освен върху цикатрикса има добър ефект и в дълбочина за профилактика на постоперативните сраствания като е необходимо само да бъде коригирана честотата на ултразвука – най-добре 800 КНz или 1 MHz за по-дълбоко проникване.
Лазертерапията е един от най-новите методи при повлияването на следоперативните цикатрикси. Физиологичното действие на нискоенергийните лазерни излъчвания се характеризира най-вече с биостимулиращ ефект. Той се проявява предимно локално в тъканите погълнали лазерните лъчи. Усилва се размножаването и регенерацията на клетките чрез активиране дейността на клетъчното ядро, мембраната и органелите. Повишават се биосинтетичните процеси, засилва се метаболизма и трансмембранното пренасяне на веществата. Повишава се микроциркулацията, разнасянето на отока и възпалителните инфилтрати и се намалява болката. Така се постига ефектът на регенерация на лигавиците и кожата и бързата епителизация на рани и язви. Полето на постоперативния цикатрикс се обработва, в зависимост от големината му и индивидуално подбраната плътност на мощността, от 5 до 10 минути всеки ден или през ден в курс на лечение 15-20 процедури.
След оперативни интервенции кожата може да срасне с тъканите под нея, което предизвиква болки и контрактури, ограничаващи движенията. С помощта на масажа може да се ограничи развитието на срастванията и да се подпомогне отлепването на кожата. Масажът се прилага след пълното заглъхване на възпалителния процес и заздравяване на оперативния цикатрикс. Провежда се особено внимателно, като се започва с най-леки прийоми – поглаждане и разтриване, а когато болката е напълно изчезнала, се преминава към по-енергични: дълбоко разтриване, отлепване, омесване. Този фактор винаги се комбинира с други от изброените средства на физикалната медицина.
С оглед положителните резултати при физикалното лечение на постоперативните цикатрикси препоръчвам на колеги и пациенти своевременно насочване към отделенията по физикална и рехабилитационна медицина и консултацията със специалист-физиотерапевт.
