Взаимоотношенията на имунната система с инфекциозни агенти са на принципа „кой кого”. Но взаимодействието с антигени от неинфекциозен характер действа на съвсем различен принцип. Всеизвестно е, че чувствителността на отделните индивиди към антигените от околната среда е строго индивидуално.
Педиатър, Медицински комплекс „Д-р Щерев”, http://shterevhospital.com/
Вижте всички статии на Д-р Иван Стаменов
Докато за един човек вдишване на аромата от едно цвете, както и хапването на лъжичка мед, е удоволствие, то на друг това може да коства дори и живота. Така може да му подейства и инжектирането на лекарство, напълно безвредно за останалите. Този феномен на прекомерно повишена чувствителност към отделни антигени се нарича алергия, а към антигени с неинфекциозна природа – атопия.
Едни от най-известните заболявания са бронхиалната астма, атопичният дерматит, алергичният ринит и уртикарията, от които на практика страда всяко четвърто дете в света. Най-голямо значение за формиране на алергична реакция имат особеностите на генетичния апарат. В хромозомите на някои хора има гени, предопределящи готовността към развитие на алергия. Наследствено предразположение се установява при около 70 % от децата с атопични заболявания. Ако и при двамата родители има атопично заболяване, рискът за детето е 45 %, а при наличие на такова само у единия родител – 20 %. Ако родителите са здрави, рискът е само 10 %.
Разбира се, склонността към заболяване все още не означава, че то ще се прояви. Преходът от здраве към болестно състояние зависи от външните въздействия. Преди всичко това са въздействия върху организма с високи дози антигени, както и от фактори, които влошават естествените защитни сили на организма. Тяхното неблагоприятно отражение може да започне още преди раждането на детето. Показателен е фактът, че алергиите се развиват по-рано и протичат по-тежко у деца, на които майките са пушили по време на бременността, хранили са се нездравословно, лекувани са с антибиотици или са работили във вредна среда. След раждането особено важни са условията на живот, при които се отглежда детето, както и начинът на хранене. В първите месеци от живота антигените попадат в организма, основно чрез стомашно - чревния тракт. Ясно е, че по своите качества майчиното мляко, което е особено богато на защитни имуноглобулини, може да бъде приравнено с най-съвършеното лекарство, като особено ценна е коластрата. Никакъв млечен заместител не може да даде на детето защитата, която то получава от кърмата! Всеки хранителен белтък, различен от майчиното мляко, се явява антиген за детето. Лишаването на бебето от кърмене довежда до постъпване на антигени в организма, които възбуждат и съответна реакция на имунната система.
Днес учените са на мнение, че здравето на човека зависи в основната си част от особеностите на хранене в първата година от живота. За друг рисков фактор за възникване на алергии се посочва високата концентрация на антигени в жилището, където се отглежда детето. Битовите антигени са във въздуха, по играчките, дрехите, стените, мебелите, книгите... Най-голяма е концентрацията в домашния прах, който всъщност е смес от обкръжаващата среда в нашия дом и отразява хигиенните качества на жилището ни. Основният антиген в домашния прах са микроскопични кърлежи, срещащи се в около 50 разновидности. Още един важен алергизиращ фактор са плесените, намиращи се най-много в старите, неремонтирани жилища. Немалък дял допринасят и домашните любимци – кучета, котки, хамстери, рибки, които алергизират със своите пера, косми, пърхот и екскременти.
Природните антигени са навсякъде около детето. Около 200 вида растения отделят прашец, носещ се на големи разстояния. Той всъщност се представлява от мъжките полови клетки на растенията, като неговите антигенни свойства се обуславят от наличието на белтък. Прашецът от дърветата съдържа 6 вида антигени, а този на тревите - 10. Неизбежни наши спътници са и различни насекоми, които носят потенциална антигенна опасност. Най-силно аларгизиращи са отровите и тъканите на насекомите пчели, стършели, оси, комари, мокрици, а също и хлебарките. Важна група опасни антигени са лекарствените средства. Едва ли има дете, което да не е приемало антибиотици, витамини и ваксини. Понякога причината за алергизиране е неправилният режим на приложение (кратки и повтарящи се курсове). Въздействието на разнообразни външни антигени едва ли е достатъчно да направи детето алергично, ако не е допълнителното „съдействие” на факторите, които увреждат бариерната функция на лигавиците на дихателните пътища. Това са повтарящите се респираторни инфекции на дихателните пътища и хроничните възпаления на сливиците, както и дисбактериозата в стомашно - чревния тракт.
Трудно могат да бъдат описани всички фактори за появата на алергии и за правилното развитие на имунитета. Но има основи параметри, които трябва да се спазват, за да предпазим децата от съвременния начин на живот.
Към причините за развитие на алергични заболявания трябва да добавим и факторите на околната среда – въздухът, който дишаме, съдържащ абнормни концентрации на токсични вещества, особено покрай промишлени предприятия. Опасен за децата е и цигареният дим - причина за астматични пристъпи при повече от половината от децата с бронхиална астма. Да добавим към това и средствата от битовата химия, които ежедневно ползваме в дома си. Много сериозна причина за алергии е и стремителното развитие на хранителната индустрия, производството, транспортът и съхранението на съвременните хранителни продукти е немислимо без хранителни добавки, много от които провокират у децата хранителна алергия. Всички тези фактори създават и усилват агресивното влияние на външната среда върху организма. Едни от тях, радиацията например, макар и в незначителни концентрации могат да „събудят дремещи” до този момент гени, които от своя страна да проявят своето патологично действие. Други, създаващи хронично възпаление на лигавиците, отварят входната врата за антигените. Трети модифицират химическата структура на антигените и повишават тяхната сила на въздействие.
