След като навършат една годинка децата вече имат известна доза самостоятелност. Проблемът е, че правят странни неща, които ни объркват, а и са необясними и нелогични или поне така ни изглеждат на нас, възрастните, които все се притесняваме за тяхната сигурност и благополучие. Защо, например, изпитват удоволствие като хвърлят лъжицата на земята 30 пъти за две минути? Защо обичат да тичат голи точно в най-неподходящия момент? Е, тези неща на нас може да ни изглеждат мистериозни, обаче всичко си има обяснение и научавайки го ще знаем как да процедираме с малките странности на нашите сладури.
Всеки път, когато четете нещо, правите нещо, което изисква концентрация и което трябва да правите сами, мъникът започва да прави всякакви пакости, с които да привлича вниманието. Иска непрекъснато да му обръщате внимание?
Няма нищо неестествено в това, че децата вечно искат да са център на вниманието. Лошото е само, че искат да го постигнат с „шантаж”. Според психолозите, това обикновено се случва, когато изпадането му в ярост често се увенчава с успех: в тези случаи ще го повтарят докато не постигнат целта си.
Ако отстъпвате пред този шантаж, ще покажете на детето, че когато иска нещо, само трябва да започне да крещи, да се тръшка и да реве и ще постигне целта си. Трябва да му се покаже с факти, че за да постигне онова, което иска, няма нужда да плаче, а трябва да реагира спокойно, защото мама и татко са тези, които решават дали това ще стане и кога.
Вашата малка принцеса изглежда очарователно с новата си розова рокля, но тя само чака да не гледате и веднага я вдига и започва да се опитва да я свали и в тези случаи няма значение дали сте в парка, в магазина или у дома. Изглежда все едно й харесва да е гола.
Най-вероятно няма скрит помисъл в това и го прави, защото роклята не й е удобна или просто защото малките деца по начало се чувстват по-удобно голички, защото дрехите ги дразнят.
Първо проверете дали роклята не е тясна, ако пък си сваля обувките – дали те не убиват. След като се уверите, че не е това причината, трябва да обясните на детето какво представлява срамът. В началото сигурно няма да го разбере, но като му покажете, че и другите деца не ходят голи нито вкъщи, нито навън и както се вижда мама и татко винаги са с дрехи.
Мъниците са много ловки, научават се да откопчават сами коланите на количката, слизат си сами от нея и хващат пътя незнайно накъде. Какво си мислят?
Харесва им повече да ходят, отколкото да се возят в количката – искат независимост, но изобщо не се замислят, че се излагат на опасност. Това не са опити да „изкарат акъла” на мама и татко, просто не разбират защо не трябва да го правят.
По-добре, като така и така излиза от количката и се втурва нанякъде, да ви отнеме повече време да стигнете до някъде, но да го правите пеша. Можете да вземете и количката за моментите, когато мъникът ще се измори и сам ще поиска да се вози в нея. Колкото до внезапното втурване нанякъде, не остава друго, освен да сте винаги нащрек. Кажете на мъничето, че има правила, които ако не се спазват, може да се получат големи проблеми. Дайте му пример с някое друго детенце, а и вие самите се оглеждайте като пресичате, не се втурвайте изведнъж и в никакъв случай не пресичайте на червено пред мъничето, колкото и неоживена да е улицата, защото то ще възприеме този лош навик и ще си помисли, че така трябва. Знаете, че децата в началото не осъзнават правилата и това защо трябва да се спазват, а просто копират от вас и правят това, което правите вие.
Както си стоите спокойно у дома, изведнъж чувате тропане и откривате вашия малък сладур до входната врата, опитвайки се да я отвори, за да излезе сам навън и най-лошото е, че това не е първият път, в който го хващате. Какво иска да направи, да избяга от вкъщи ли?
Просто има желание да е навън, да играе. И понеже децата са си нетърпеливи, иска да излезе веднага щом му се прииска, без значение дали мама е на същото мнение или дали навън е подходящо за разходка.
Освен логичното – винаги да заключвате входната врата, трябва и да обясните на мъничето, че има неща, които все още не може да прави самичко, защото е опасно за него. Кажете му, че и другите деца също не излизат навън самички, защото ще се загубят и мама и татко няма да могат да го намерят.
Със сядането на масата първата му работа е да вземе лъжицата и да я хвърли на земята, после мама я вдига, а мъникът я хвърля отново, колко интересна игра, нали! До кога продължава тази игра – докато мама не махне лъжицата от масата.
За да научи нещо повече за разстоянията и да се ориентира в пространството, а и защото „упражнява” новото си умение – да взима нещо и да го хвърля, за да види какво ще стане. Ако става въпрос за малко по-голямо дете – над година и половина, причината може и да е друга – „изпитва” търпението на мама и татко, иска да види какъв контрол може да упражнява над тях и колко могат да издържат на тази „манипулация”.
Според психолози, в този случай родителите трябва да обяснят на мъника, че лъжицата е за да се храни с нея, а не е предмет за хвърляне. Може би не е лоша идеята да определите едно-две неща, които да са леки и безопасни, някакви меки играчки, например, които да предоставите на мъника да хвърля на воля – все пак, нали трябва да „тренира” новите си умения. Обаче в случаите, когато се касае за „изпитване” на търпението на мама и татко, можете да кажете на детето, че, ако я хвърли, няма да я вдигнете. Освен това, ако падне на земята лъжичката, няма да може да се храни с нея, защото ще се е изцапала и тогава как ще изяде любимото си кремче.
Много често сме виждали мъник с издути бузи, който за по-бързо си е сложил целия сандвич в устата. Ами, щом в устата му се побира цял сандвич, защо пък не!
Въпреки че бихме си помислили, че детето просто е гладно, много е вероятно да му се случва точно обратното: не му се яде в този момент и иска да приключи колкото се може по-бързо с това, за да може да си играе. Има и друг вариант – експериментаторския му дух го кара да провери възможностите на устата си и да види колко голям сандвич може да се побере там.
Трябва да се опитате да обясните на детето, че не може така да си пълни устата, защото ще му стане лошо и после няма да може да си играе. Освен това, не е лошо да започнете с въвеждането на нормите за хранене, естествено с много търпение и с добрия пример, който вие ще му давате ежедневно.
