Защо непрекъснато се правят на шутове?

Мъниците са социални индивиди

Повечето малчугани на тази възраст са в своя социален апогей.
Те вече могат ефективно да общуват със своите връстници и да установяват приятелства - правят си групички, разменят си играчки. Сравнявайки с миналите години, на 5-6 години детето вече се чувства добре подготвено да изгражда социалните си връзки. Неговата нужда да получи внимание и да бъде уважавано нараства значително и особено при момчетата, момиченцата са малко по-срамежливи и не се изтъкват толкова.

Искат да изпъкнат, да се покажат, да се забавляват и да бъдат полезни – превръщат се в истински миниатюрни шоумени, които живеят, за да привличат вниманието точно в най-неподходящия момент със своите игри на думи, превъплъщение в различни роли, жестове и танци. Последните понякога са много добри, но друг път са си чисти „маймунджилъци” и нищо повече.

Това поведение може да крие в себе си нуждата на детето от повече внимание – в този период детето е на път да се превърне от малко дете във вече голямо дете, то е наясно, че ние вече очакваме от него да се държи като пораснало, но му е малко трудно да „превключи”. Със своите „клоунски номера” понякога детето ни казва, че все още има моменти, в които иска да се чувства още като малко дете и да се отърве за малко от отговорностите на вече порасналото дете.

Малки професионални актьори

Като цяло присъствието на „зрители” е най-добрият стимул за мъника, но понякога се проявяват своите клоунски номера и само пред огледалото. И мъникът ще се опита да блесне с изпълненията си, именно, когато не знае как точно да се държи в дадена ситуация, като например, когато имате гости, вие сте на гости или на друго място, където трябва да се спазва добрият етикет.

• Някои родители се забавляват много със своето дете, което все се прави на палячо, но на други това им идва в повече. Така или иначе нашите палячовци използват всичко, което им е под ръка и става за "театрален реквизит"
• В етапа, когато детето е на 5-6 години, ние, родителите, трябва да положим още по-големи усилия, за да засилим самоувереността на детето. Толкова позиране от негова страна говори за едно все още незряло съзнаване на самия себе си и силна нужда от доказване. 
• Нашата реакция и поведение пред неговите палячовщини ще моделира характера му. Малчуганите могат да бъдат забавни и щастливи и без да правят непрекъснато неконтролируеми „театрални представления".
• Да не забравяме, че пак обкръжението е важно, тоест, ако детето расте около възрастни, които му помагат да се контролира и да изразява правилно своите емоции, когато порасне то ще се превърне в един креативен възрастен, умеещ да общува ефективно.

Палячовщини без смисъл

• Децата са си деца, колкото и да ни се иска вече да са пораснали и да са станали по-отговорни. Във всеки случай много по-добре е да се правят на шутове в ресторанта докато хапвате, отколкото да не обелват и дума по цял ден и да са апатични към всичко.
• Трябва да уважаваме качествата, които се крият зад техните палячовщини. Може и да не ни харесва детето ни да застава на четири крака и да ръмжи като мечка, но пък трябва да оценим неговото умение да имитира животни и голямото му чувство за хумор.
• Съществуват граници. Това поведение на детето представлява просто един етап от неговото развитие и ние трябва да уважаваме това, но не и да го оставим без контрол. Трябва да поставим ясни граници и детето да осъзнава кога вече е прекалило.
• Малчуганите трябва да се съобразяват с околните. Уважението е едно от основните умения, които трябва да изградим у детето си, като първо, за да му дадем добър пример, трябва ние да проявим уважение към него и неговата индивидуалност.
• Да им помогнем с „маймунджилъците”? Може би това ще се окаже добър метод, за да съумеем да упражним контрол над малчугана. Така детето ще знае, че сме на негова страна, но просто ще му напомняме, когато вече нещата са излезли извън контрол и нарушава спокойствието на околните.
• Вниманието е много важно. Да не обръщаме внимание на изпълненията на мъника и да си мислим, че така ще спре, не е много добра идея. Ако това действа понякога, то тук няма да стане – да не забравяме, че цялото това „представление” е именно с цел да му обърнем внимание. Ако някоя негова физиономия не ни харесва, няма как да се засмеем, но това не значи, че всеки път, когато детето иска да ни се покаже, ние трябва да го гледаме намръщено. Ако всеки път, когато мъникът се опитва да ни привлече вниманието, а ние го гледаме с осъдително изражение, ще се почувства тъжен и отхвърлен.  

Какво ни остава накрая, освен да сме зрители на клоунските номера на малчугана? Все пак това е един преходен етап от неговото развитие, който само ни показва, че нашият мъник е щастливото дете, което искаме да бъде.