Сред огромното количество грешки и злини има и някои, които, както знаем, са прикрити под маската на добродетелите. Една маска, която, когато ни покаже истинската си същност, ни разкрива безобразните деформации, които сме нанесли на някои личности, ситуации и действия...
И малко неща могат да бъдат по-вредни от загнездването на тези злини във възпитанието на децата, които остават без ясното съзнание за това кое е добро и кое – зло.
Винаги са съществували безкрайно противоречиви реакции срещу грешките. Едни толерират едно, други го смятат за нередно и го отхвърлят, изобщо няма единност в критериите кое е зло и кое е добро. А ние как да разберем дали възприемаме нещата и ситуациите правилно и как да сме сигурни, че детето ни ще го направи. И след време, ако нанесем деформации и над личността на детето ни, как ще можем да се оправдаем пред него, как ще се оправдаем пред всички, че сме нанесли деформации на собственото си дете.
А мъничето е толкова зависимо от нас, че не можем да си позволим нито едно необмислено действие. И какво да правим с всичкото това насилие, което се среща навсякъде – на улицата, по телевизията и т.н. Тоест основната ни задача като родители е да формираме ценностната система на детето, а това няма да стане като на детето всичко му е разрешено, с прекалена мекушавост от наша страна и с премахването на каквато и да е строгост, авторитет, ред и възпитание.
Детето не се възпитава с мекушавост и прекалено много гушкане и милване и когато трябва и когато не трябва, защото така характерът му няма да бъде силен, ще свикне да проявява капризи, да хленчи, да няма достатъчно воля да се справи само, а все да търси успокоение и опека. Внимавайте, защото детето може да знае правилата и да им се подчинява от страх, но това не значи, че разбира защо трябва да спазва нормите и че прави разлика между добро и зло. Внимавайте, защото и това, че детето слуша и спазва правилата не значи, че се чувства добре и не е в следствие на факта, че не сте го прегръщали и милвали и не сте му показали, че го обичате. В този случай има опасност и да изпаднем и в другата крайност, когато от страх да не би да разглезим детето и да му позволим прекалена волност, не сме му показали обичта си и не сме го милвали, и не сме му пели толкова обичаната приспивна песен всяка вечер. При всички положение детето трябва да е наясно с това, че го обичаме безусловно, но да се научи да не злоупотребява с нея, да разбере, че манипулацията не е начин на общуване.
Разглезеното дете лесно се превръща в един малък тиранин. Така започва да налага своите капризи на останалите и когато излезе от семейното си обкръжение, трябва да се изправи пред обществото, където обаче няма да открие същата тази толерантност към всичките му капризи и слабости и ще последват проблеми. И понеже у дома все е ставало „неговото”, то е придобило едно преувеличено мнение за себе си, което се оказва нереално.
Толерирането на всички капризи на детето и непрекъснатото „дундуркане” не е обич, а по-скоро неправилен начин да бъде обичано. Истинската обич търси винаги доброто и благосъстоянието на обичания, а това не се постига с милувки и прегръдки и когато трябва, и когато не трябва, а се състои в това да предпазим детето от неприятностите и горчивините, които биха се случили вследствие на едно лошо възпитание.
Има майки, например, които не могат да гледат как детето им плаче и само и само да не го прави, са способни да му дадат всичко и да направят всичко и в тези моменти не се замислят, че невинните, често пъти без уважителна причина, сълзи ще спестят много повече плач, когато детето порасне.
И със сигурност този, който глези детето си, без да го поправя и да го напътства, не го обича повече от този, който го поучава и го кара да прозре грешките си и да ги поправи., въпреки че предизвиква неговата фрустрация и плач.
Д-р Тихамер Тот (богослов по образование, професор в Будапещенския университет) казва, че сляпата любов на родителите, които позволяват всичко на детето си, вреди на дисциплината и възпитанието и това не може да се нарече любов, а по-скоро една непрекъсната апатия, която е по-удобна за тях. Той още смята, че любовта не означава да прощаваш всичко (в смисъл, че не се прилага възпитателен метод навреме, когато се налага).
Тоест, докато децата ни са още малки имаме време да предотвратим едно възможно зло в по-късен етап, когато се превърнат в юноши и после във възрастни.
