Всяко дете е различно, както и всеки родител. В този смисъл няма как да има универсални отговори по въпросите за възпитанието.
Не очаквайте рецепта, която да действа на 100%. Затова и не си позволявам да правя обобщени заключения. Всички деца, обаче преминават през едни и същи етапи в своето развитие и когато родителите са наясно с тях, комуникацията става по-лесна. Разбира се, това може да се случи в различна възраст. Например има деца, които прохождат на 9-10 месеца и такива, които го правят на 1.3 години. И в двата случая е напълно нормално. В изложението по-долу се надявам, че ще откриете нещо полезно за Вас и за детето Ви, така че да не се чувствате като агресор или като жертва в отношенията си детето– два варианта, които не са приемливи за никой родител.
Първоначалните границите в поведението на детето, които трябва да наложите съвпадат и с нов етап, в който навлиза, а именно първите стъпки. От началото на първата до края на втората година основните Ви терзания около детето ще са свързани с възпитанието му. Прохождането условно поставя една граница между бебето и малкото дете, която му разкрива цял един нов свят, който малкият изследовател започва да изучава и с любопитство и упоритост опознава. Тогава е времето, в което трябва да поставите известни ограничения. В живота му занапред не всичко ще му бъде разрешено, ще се налага да се съобразява с много неща, така че не изпитвайте вина, когато налагате една или друга забрана.
Малчуганът е време да научи, че някои действия, имат своите следствия и колкото по-рано му го покажете, толкова по-бързо ще усвои новите правила. Най-лесно това се обяснява чрез храненето. На всяка майка се е случвало детето да се лигави, да бута храната и да не иска да се храни, в часа определен за това. В тази ситуация повечето майки, загрижени за физическото оцеляване на детето си и опасността да не остане гладно, насила или чрез различни похвати се опитват да го накарат да изяде определеното количество. За да си спестите всички тези мъки, а това са и много нерви, можете просто да вдигнете масата с думите „Значи не си гладен/на, в такъв случай прибирам храната.” Разбира се, ако има друга причина за нежеланието на детето да се храни (не обича дадената храна или не се чувства добре) е необходимо да вземете мерки. В тези случаи има и други индикации и всяка майка усеща, когато наистина има проблем. Когато, обаче е ясно, че на мъника му се глези, най-добре е да се оставите на естествените последствия, в този случай това е гладът, който след час-два ще започне да тормози малчугана и той ще е по-целенасочен по време на следващото хранене. Разбира се, ефектът на естествените последствия не винаги е приложим. Когато малчуганът се излага в потенциално опасна ситуация, която застрашава живота и здравето му, то тогава не бихте могли да го използвате. В тези моменти единственото, което можете да направите е да се опитате да ги ограничите като възможност – например детето да няма достъп до отворени прозорци, контакти, ел. уреди и др. Докато детето не започне да осъзнава опасността и само да се пази от нея, Вие ще трябва да сте нащрек. Налаганите ограничения трябва да бъдат предварително обмислени и разумно да оцените до каква степен има значение конкретното поведение. Ще се изненадате колко много неща ще отпаднат по този признак. Тук говорим за способността на родителите да се примиряват с определени обстоятелства. Естествено ежедневието ни изправя пред нови и нови поводи за забрани, но изпитание за родителите е до колко ще съумеят да отделят истински важните от пренебрежимите. Защото съгласете, че има действия, които не са кой знае какъв проблем, а просто Ви дразнят като разхвърляните играчки, отварянето на шкафовете в хола или някоя и друга драскотина по стените. Примирението с някои обстоятелства не е поражение и не го приемайте като такова. Просто на този етап на детето няма как да му бъде обяснено, защо дадено нещо е забранено и затова е по-добре или изобщо да няма възможност да го направи или възможните щети да бъдат ограничени, а действието разрешено.
