Трудната задача за възпитанието на децата се пада изцяло на родителите. Едно е сигурно, обаче, и то е, че за нищо няма да ви послужат съветите, които следват по-надолу, ако няма любов и разбирателство. Тези десет принципа се нуждаят от една добра опора – от един дом, в който има радост, уважение и добра комуникация и от родители, които да са на разположение физически и психически на своите деца, родители, които, когато се приберат вкъщи оставят настрана умората и проблемите си, които могат да видят душевността на децата си, родители, които умеят да се смеят и да се забавляват заедно с децата си.
Трудната задача за възпитанието на децата се пада изцяло на родителите. Едно е сигурно, обаче, и то е, че за нищо няма да ви послужат съветите, които следват по-надолу, ако няма любов и разбирателство. Тези десет принципа се нуждаят от една добра опора – от един дом, в който има радост, уважение и добра комуникация и от родители, които да са на разположение физически и психически на своите деца, родители, които, когато се приберат вкъщи оставят настрана умората и проблемите си, които могат да видят душевността на децата си, родители, които умеят да се смеят и да се забавляват заедно с децата си.
Когато се роди, нашето дете е като едно малко семенце, пълно с бъдещи надежди. Но също така това семенце е много чувствително и лесно може да бъде наранено, то може да порасне „прегънато” от ветровете и бурите и в действителност да не даде никога плодовете, които са се очаквали от него и които е могло да даде.
С най-добрата формула, а именно, с нежност и отдаденост, ние, родителите, трябва да започнем да възпитаваме у децата си богатството на човешките добродетели още от раждането им, още от първия миг на техния живот. Ако чакаме докато пораснат и станат по-разумни, то вече ще е станало късно.
Според специалистите..
Трябва да се има предвид, че 80% от нормите на възпитание и добродетелите могат да бъдат заложени у детето преди десетгодишна възраст и е за предпочитане това да стане една година преди тази възраст, отколкото един ден след това, защото вече ще сме закъснели. Преди детето да е навършило десет години е по-лесно да се разговаря с него, защото после, когато навлезе в тийнеиджърския си период, всичко ще стане много по-трудно.
Възможно е родителите да бъдат толкова погълнати от забързаното си ежедневие, че да не обърнат внимание именно на факта, че всъщност възпитават човек, а не робот.
Негативната формула:
Има семейства, в които се вдига голям скандал само заради една счупена чаша. Има родители, които имат време да заведат детето на зъболекар или на някой детски празник, но никога не намират време да забележат лошото влияние на средата върху него. Има родители, които полагат неимоверни усилия и жертват всичко, за да не липсва нищо на детето, но тук става въпрос за материалните неща като дрехи, обувки и други вещи, а не са и помисляли за това, как да възпитат малчугана на труд и на добродетели като амбициозност, солидарност, щедрост и т.н. Такива родители се изгубват в милиони детайли и дребни проблемчета и пропускат наистина стойностното и наистина важното.
Позитивната формула:
Начинът, по който се изправяте пред теми като прощаването, наказанията, разговорите, ученето и т.н., е много различен, когато сме наясно точно какъв човек искаме да възпитаме.
Трябва да се награждава усилието, което полага едно дете, например поощрете усилията, които полага за учене у дома, а не крайната оценка, която после ще получи в училище. Трябва да се накаже липсата на уважение, например, към братчето или сестричето, а не това, че детето е закъсняло малко от училище поради независещи от него причини или това, че си е скъсало ученическата раница.
Трябва да се говори за професионалното бъдеще на детето според това, как то ще го обогати и удовлетвори като човек, а не за това как ще напълни джоба му.
Да възпитаваш е да се възпитаваш. Преди да започнем да изискваме от децата си, трябва да се уверим, че ние самите покриваме собствените си изисквания. Понеже децата копират много от възрастните, то добрият пример би имал решаваща роля за тях.
Това, което дава сигурност на детето е единността на критериите и на двамата родители. На практика родителите могат да имат различно мнение относно това, как да се помогне на детето или как да се разреши даден проблем, но това обърква мъника и затова първо родителите трябва да разяснят своите критерии и да стигнат до единно мнение относно всичко онова, което се отнася до детето.
Тоест родителите трябва да са единни и да отстояват едни и същи изисквания, защото в противен случай се получава едно често срещано явление – детето манипулира единия от родителите със слабостта на другия.
Основната идея...
Родителите трябва да възпитават с „възпитателна преднамереност”, която се конкретизира в даване на време да се опознае добре детето и за да се третира всяко дете поотделно. Само така родителите няма да редуцират възпитателната дейност само до растеж, хранене и поток от информация и да пропуснат най-важната част: да направят от детето пълноценна, разумна и отговорна личност.
Законът за равенството не важи при възпитаването на децата. Справедливо е да се даде на всяко едно дете точно това, което отговаря на неговата индивидуалност: на различните деца трябва да се даде различно време за извършването на нещо, различни правила и отношение, според неговите нужди, характер, пол, възраст, положение в семейството и т.н.
Само така ще се открие благополучието на всеки един, като му се помогне в неговия личен процес за подобряване, така че да направи усилие да превъзмогне слабостите си и да засили положителните си характеристики.
Понякога е по-удобно да възпитаваш и да третираш всички като едно цяло или е по-лесно да следваш една установена концепция за справедливост, но така се получава точно обратното – несправедливост и размирици сред децата вкъщи, което не води до подобряването, което всеки родител желае и търси за всяко едно от децата си.
4 съвета:
Родителите не възпитават ефективно детето си, ако обръщат внимание само, например, на ученето, на емоциите, на сексуалното възпитание и т.н. Моралното съзнание е това, което води до доброто във всички тези сфери. Ако искаме да възпитаваме правилно, да дадем свобода на детето и да сформираме един добър човек, трябва да започнем да възпитаваме детето в морал от момента, в който установим, че то разбира какво му говорим.
Детето трябва само да се научи да постига единство между училището и семейството. Естествено, това не значи, че във важни и решаващи моменти, родителите не трябва да упражнят правата си като родители или да защитят детето в определени ситуации. Тоест основата на възпитаването на едно или друго нещо и идеите се дават първо от родителите у дома и след това се доразвиват в училището. Родителите биха били поставени в много неловко положение, ако детето им не е наясно с нещо, за което вече е време, и го чуе първо в училище и от друг човек.
