Всички деца разполагат с една способност, която с годините постепенно закърнява – въображението. Дарбата да създаваш образи и сюжети и да виждаш вълшебство в ежедневието е изключително ценна, но за съжаление възрастните почти я загърбват и я заместват с логика и реализъм.
Понякога до такава степен рутината ни обгръща, че забравяме колко хубав е светът и колко много възможности ни дава. Когато това се случи започва постепенно да отслабва способността ни да виждаме хубавото и шансовете, които животът ни дава. Качваме се на една „въртележка” от работа, задължения, проблеми и т.н. и пренебрегваме всичко друго. Измъкването от този водовъртеж, обаче е трудно. А най-лошото е, че повличаме и децата си.
Книгите, специалистите и ръководствата по възпитание понякога дават противоречиви съвети. В крайна сметка в педагогиката целият натрупан арсенал от знания се базира на опита, а това прави резултатите нееднозначни. Следователно тълкуванията размножават още повече решенията и те стават много, а често дори се взаимоизключват. Има, обаче неща, които всяка доктрина, автор и заглавие подкрепят, едно от тях е, че развитието и възпитанието на децата в значителна степен се повлияват от примера на родителите. С оглед на това представете си как въздействате на подрастващите, когато ви виждат в ежедневието. На какво ги учите чрез отношението, което имате към живота, работата, забавленията, приятелите и т.н. Светът, в който живеем е такъв, че ни дава много поводи да се ядосваме. А съзнанието ни е ориентирано по начин, който приоритизира проблемите, а не радостите. Настроени сме, че хубавото може да почака, а лошото е неотложно. Така представени нещата дават доста лош пример на малчуганите, които най-често виждат едни навъсени, нервни и бързащи хора, уморени за всичко. Несъзнателно родителите предават поведението си на детето и то проектира, в представите си, сходна, на техния пример, представа за много неща – за света, за професията, за социалните отношения, за връзките, на практика за всичко.
Отново опираме до родителите. Те са тези, които предопределят в значителна степен недостатъците и качествата, които детето им ще притежава. Напоследък модерните книги за личностно и професионално развитие посочват няколко основни черти, които трябва да притежаваме или да добием (в този случай да възпитаме). Силната личност се отличава с индивидуалност, достойнство, отговорност и смелост. Това са личностните качествата, които в днешно време се ценят и съответно са предпоставка за успех и удовлетвореност.
Различен не винаги е равно на значим, но обратното със сигурност е вярно. Изграждането на индивидуалност означава наличието и на други ценни характеристики – вяра в себе си и възможностите си, способност за самостоятелно вземане на решения, сила да отстояваш мнението си. Всички те стават предпоставка на самоувереността, иновативността и решимостта – все качества важни за успеха. Най-голямото предимство на хората, чиято индивидуалност е толерирана, е широкият кръгозор, който притежават. Те виждат възможностите, защото вярват в тях и ги търсят. А, когато ги открият не се колебаят да ги уловят и да ги осъществят.
Достойнството е качество, което определя степента на уважение, което заслужава всеки от нас, спрямо собствената му оценка. То е многопластово усещане, което се изгражда на базата на постиженията и значимостта, която им придаваме. Достойнството е и самоуважение, което от своя страна изисква респект и не търпи накърняване на личността и унижение.
Независимо от обстоятелствата, човек трябва да бъде готов да поема отговорността за действията си. В съвременното общество много се ценят сериозността и доверието, което може да се гласува на един човек. А те са следствия от чувството за отговорност. Най-лесният начин да се възпита е чрез ситуациите, в които детето може да види прекия резултат от постъпката си и съответно да понесе последствията им.
Често това, което различава успелите от неуспелите хора е смелостта да рискуват. Страхът е сред най-ограничаващите чувства. Той е онова безпокойство, което пречи на хората да излязат от рутината и удобството на ежедневието си и да поискат повече. Смелостта е и онази способност да отстояваш позицията си, без притеснение от провал или загуба. Това определено предполага успех, защото, както знаем, животът обича смелите.
Всички тези качества се възпитават чрез обич и подкрепа от страна на родителите. И разбира се чрез добър пример. Голяма заслуга има и вярата в детето и насърчението, което получава то да изразява индивидуалността си. Тези деца ценят и съхраняват своето достойнство. Всичко това създава една сигурна опора, която позволява на детето да бъде смело и уверено.
