Училището не минава без проблеми

Детето ми не иска да ходи на училище

Понякога училището може да се окаже голям проблем за родителите и те да се почувстват наистина озадачени от неприятностите, които могат да последват след като малчуганът тръгне на училище. Ако на детето ви не му харесва много да ходи на училище, ако плаче, когато тръгне натам или непрекъснато повтаря, че го мрази, може би тези няколко основни правила ще ви помогнат да се справите със ситуацията:
o Обяснете подробно и с голямо търпение за какво точно служи училището. Избягвайте дългите тиради как мъникът ви тормози като не иска да ходи на училище и как вие правите всичко за него, а пък той така прави, защото това определено няма да изгради положителен образ на училището пред вашето дете. Изказването „трябва да учиш, защото иначе, когато пораснеш няма да си никой и няма да си намериш работа” също няма да означава нищо за мъника. Като за начало едно простичко обяснение от рода на това, че когато ходи на училище, детето ще научи много нови и интересни неща, ще намери нови приятели и т.н. ще бъде достатъчно.
o Децата, както знаем, обичат рутината и затова помогнете на мъника да разбере, че оттук нататък училището ще е една важна и задължителна част от ежедневните му задължение, също като миенето на ръцете преди ядене или пък подреждането на детската стая. Детето трябва да разбере, че училището е нещо задължително за всички и че включително и вие сте ходили там.
o Всяка промяна изисква време за детето да свикне, затова не драматизирайте прекалено много – проблемът не е толкова голям. След време най-вероятно мъникът няма да иска да си тръгва от училище, просто както с всяко ново нещо, ще трябва да предвидим един период на адаптация.

На моето дете не му харесва учителката

Изслушайте внимателно детето, а не започвайте веднага да му се карате. След това изберете момент, в който то е спокойно, за да поговорите. Възможно е детето да е преживяло нещо неприятно за него: може да са го наказали, да не е разбрало нещо и т.н. Освен това е много възможно и да приема тежко раздяла с вас и да си търси оправдание или както се казва учителката да е му е „крива” заради това.
Има ситуации, в които, когато учителката направи забележка на детето или го накаже, то да реши, че тя го мрази. Само, че учителката се държи еднакво с всички деца и им прави забележка и наказва всеки, когато се наложи, пък и тя е там именно заради това - да възпитава и да обучава децата, а не да ги обича и обгрижва като майка.

Детето ми няма приятели

Според психолози това е най-честата причина за нежеланието на детето да ходи на училище. Нормално е малчуганът да не иска да ходи на училище, ако няма приятели, подиграват му се вечно и странят от него. Какво да правите?

• Преди всичко, не реагирайте бурно веднага, а спазвайте подходящата дистанция – все пак не винаги случките в училище са ваша работа и трябва непременно да се бъркате, колкото и да ви боли, че малчуганът не се чувства на място там. Директният подход в случая няма да накара детето да се чувства по-добре.
• Възможно е на детето да му липсва известна автономност, да не притежава достатъчно механизми за защита, да не е уверено в себе си - това са причини то да се намира в един омагьосан кръг и да изпада в депресивни настроения. Погрижете се да дадете малко повече автономност на детето, така че да се почувства по-уверено да прави нещата само, а не винаги да чака някой да му помага.
• Ролята на родителите (а понякога се налага и консултация с психолог) е да помогнат на детето да възстанови своето самочувствие..
• Кажете на детето, че може да кани приятелите си у дома и съответно да ходи у тях. Покажете му как се общува с останалите, като и вие разширите кръга на хората, които идват в дома ви.

На детето ми му липсва увереност

„Не мога”, „много е трудно”.... Нормално е, както пред всяко ново нещо, детето да изпита страх и притеснение дали ще се справи. Какво да правим:

• Преди всичко, не омаловажавайте притесненията на детето. Дайте му време, нека ви разкаже спокойно, а вие го изслушайте внимателно.
• Избягвайте квалификации и разговори от сорта: „Не бъди глупав, на всички им харесва в училище, а на тебе не".
• Не замествайте детето. Тоест не забравяйте, че то е главното действащо лице и само пише историята си. Ако дойде при вас плачейки, защото не е успяло да нарисува някоя рисунка както трябва  или пък защото не е разбрало някое упражнение, не действайте вместо него. Помогнете му то самичко да потърси решението на проблема – ако вие направите упражнението или нарисувате рисунката, няма да му помогнете, а само ще му навредите.

Специалисти-психолози съветват, че посланието, което трябва да отправим към детето трябва да бъде следното: „Разполагаш с необходимите средства, можеш да го направиш, аз не мога да го направя вместо теб”. Освен това, прекаленото ви намесване само ще покаже на малчугана, че не може да се справи сам, без ваша помощ.

Обяснете на детето, че докато човек се учи, претърпява и успехи и провали – не може всичко да става толкова лесно винаги. Но, за да успее, трябва да опитва колкото пъти трябва, а не да се откаже и да търси помощ от вас. Покажете му, че усилията са по-важни от резултата.

Детето ми не иска да работи

Думата „работа” малко плаши детето. За едно дете обучението минава през различни етапи на играта. Много родители нямат търпение и започват да учат детето да чете прекалено рано. Преди да започне да чете и пише, детето трябва да е овладяло толкова други умения, които пък съответно ще му помогнат по-лесно да се научи да пише, когато подходящият момент дойде. Така че нека малчуганът да разбере, че рисуването, оцветяването и игрите също са работа.
А обичта към четенето, което е друга важна цел на родителите, не е нещо вродено, нещо, с което детето се ражда. И за да стане четенето едно удоволствие и приятно занимание за детето, през първите си 5-6 години то трябва да слуша приказките и разказите, които родителите ще му четат всеки ден.

Детето ми не иска да пише домашните си самичко

Как да успеете да спомогнете за това детето да бъде по-самостоятелно? Това е важен въпрос, особено пък за онези родители, които прекалено много защитават и контролират децата си. А това е толкова неправилно. Трябва да спазвате необходимата дистанция от детето си, за да му дадете достатъчно свобода за действие. Помислете каква в действителност е вашата ситуация:

• Винаги ли сте над главата на детето си? Имате ли доверие в него? Прекалено взискателни ли сте към него? Възможно ли е да имате прекалено големи изисквания към него и да сте прекалено критични?
• Изяснете нещата. Училището е задължително за всички деца. Детето ви има домашни, които ще му помогнат да напредне и да добие нови умения и знания, които ще му бъдат полезни за в бъдеще. Но не настоявайте прекалено много и не ги правете свой приоритет. Тоест детето трябва много ясно да разбере каква е целта на домашните и училището, а не да го прави само за да сте доволни вие.
• Не се вманиачавайте в писането на домашни, това не може да нарушава семейното ви спокойствие. Тоест, повтаряйки непрекъснато „напиши си домашното” няма да постигнете никакъв ефект. Детето само ще се убеди колко е важно това. Все пак не забравяйте, че те са си негово задължение и то трябва да се сеща какво трябва да прави, а не вие непрекъснато да стоите над главата му. Да не забравяме, че мъникът може да свикне, че вие сте насреща и винаги ще му напомняте за неговите задължения, и ще стане безотговорен.
• Как да помогнем на детето без да се намесваме прекалено много? Важно е да съпътствате детето в първите му стъпки в училище. Но трябва да сте там, за да го подкрепяте, а не, за да заемете неговото място. Важно е да бъде установен един добър план на работа. Така ще избегнете детето да започва да пише домашните си вечерта в осем часа, без да е вечеряло.