В едно общество, което цели да изгражда ценни личности, е много важно да научим детето да се съобразява с хората около себе си.
Детето ми има цяло пликче с бонбони и отиваме на детската площадка да си играе. Предлагам му да почерпи приятелчетата си, а то сериозно „изчислява”, че ако го направи няма да му остане нито един бонбон и тогава, тропвайки с крак, казва, че няма да даде на никой да си вземе. И тогава взимам пакетчето от ръцете на малкия си сладур и ги раздаваме на децата.
Сигурно ви е позната тази ситуация, но не трябва да вините детето, защото то още не е изградило някои ценности, на които трябва да наблегнем повече. Всичко се научава стига да имаме малко търпение и да проявим разбиране, не на последно място и да упражним родителския си авторитет.
Също е добре да сме наясно, че щедростта и вниманието към останалите не се изразяват само в това да изискваме от детето да си подарява и да си дава играчките или да си раздаде всичките бонбони. Защото добрите навици и ценности се „преподават” в една атмосфера на симпатия и обич към детето, без да се опълчваме срещу него, без да изискваме прекалено много и да правим нещата насила, защото мъникът ще започне да асоциира щедростта с нещо негативно, като нещо, което го лишава от любимите му неща.
През първите няколко години от живота си детето развива един нормален етап, но много егоцентричен, през който често чуваме „това си е мое”, затова трябва още тогава да поставим основите на някои ценности, като щедростта, доброто отношение към хората, това да помага на останалите, естествено по подходящ за възрастта му начин.
Като начало можете да започнете да предлагате на детето да ви помага вкъщи, като например да подрежда масата; да изпълнява малки поръчки, да е на разположение, например да прави компания на братчето си, което е настинало; да се научи да благодари, когато трябва; да бъде услужливо и толерантно. Молете детето да ви услужва с нещата си, покажете му, че светът не се върти само около неговите нужди, а другите хора също имат нужди и желания и трябва да се съобразява с тях.
Да изградим у детето ценности, които да стимулират общуването му с останалите, загрижеността за другите, заинтересованост към техните нужди, е много важно за него, за да може да се интегрира добре в обществото. Тоест трябва да изградим ценностната система на детето поетапно, като си дадем сметка са истински важните неща. Тоест, ако се хвали детето, защото има добър успех в училище, но не му се казва нищо, когато прояви неуважение към някого, значи му се предлага една объркана скала на ценностите.
Да не говорим, че възпитавайки деца егоисти, ние формираме едни самотни и капризни личности, които няма да бъдат щастливи, защото ще се интересуват само от себе си и няма да си дават сметка за чувствата и нуждите на останалите. И обратното, щедростта изгражда личности, които знаят, че има повече радост и удовлетворение в това да даваш, отколкото в това да получаваш и, че така ще помогне на някого и ще го направи щастлив.
Много е важно родителите да имат ясни приоритети, според които искат да „обучават” детето си. Преди години е направено международно изследване, според което по-голямата част от родителите искат да сформират добри, щастливи и успешни личности. Психолози са на мнение, че не е без значение кой от тези критерии ще бъде избран, защото, ако са успешни, в най-добрия случай ще са по-малко добри, ако пък са прекалено добри, може би няма да могат бързо да постигнат своето щастие и, ако са щастливи, то най-вероятно няма да са толкова успешни. В днешно време трудно се постига баланс, все пак трябва да гледаме реално на нещата.
Щедростта е много повече от това да даваш играчките си. Тя е да можеш да видиш, че наоколо има и други хора, освен теб, които имат нужда от твоето внимание.
