Основната ни задача като родители е да осигурим добро възпитание за детето си. За да стане това по-лесно обаче е много важно да осигурим благоприятна среда за това у дома. Спокойствие, сигурност, достатъчно стимули – съвкупността от всичко това може да направи от нашето дете един бъдещ интелигентен и зрял възрастен, независим и креативен. Каква среда да предложим на детето?
Сигурността е нещо много важно за детето. То е заобиколено от толкова много непознати неща, изпитва несигурност пред всяко ново нещо и ние сме тези, които трябва да му вдъхнем сигурност и да бъдем негова опора.
Преди всичко детето трябва да се чувства сигурно в своя дом. То трябва да вижда своето семейство устойчиво, здраво и предлагащо му безусловна обич. Домът за детето трябва да е едно уютно и топло място, към което принадлежи и където има същите права и задължения като останалите членове на семейството.
За да изразява чувствата и настроенията си свободно и без страх, било то положителни или отрицателни, детето трябва да се чувства в свои води, когато е у дома. И не трябва да допускаме да му казваме например: „В моята къща ще се държиш така, както аз ти кажа” – това е повече от недопустимо, най-малкото малчуганът ще се почувства несигурен в собствения си дом.
Както бебето се чувства добре и сигурно, когато има дълбока връзка с майка си и е постоянно обгрижвано от нея, така и вече поотрасналият малчуган има нужда от родителите си, с които се чувства сигурен и в чиито очи вижда своята същност. А основите на личността на всеки започват да се формират още от самото му раждане. Когато новороденото иска нещо, храна или внимание, то го показва чрез плач, ако не иска нещо, също ни дава да разберем, че е така. Това поведение всъщност е основата на неговата самоувереност. Затова трябва да следваме неговия ритъм и неговите нужди, защото когато бебето показва своите нужди и те биват задоволени от родителите, то се чувства силно и независимо. Ако пък родителите не му обърнат внимание, бебето няма да знае дали неговите усещания и нужди наистина са реални. Така, ако не откликваме на нуждите му, бебето ще се превърне в един пасивен и нерешителен човек, който ще очаква някой да му дава онова, от което се нуждае, вместо сам да потърси решение на проблемите си. В този ред на мисли, до известна степен се случва същото и с голямото дете – ако то вижда, че не му се обръща внимание и не се уважават неговите чувства и настроения, ще стане плахо и нерешително.
Да, детето има нужда от безусловна обич, нежност и подкрепа от страна на своите родители. Затова трябва да подкрепяме неговите позитивни решения и да коментираме негативните, обяснявайки на детето защо са такива и давайки му право на избор. Така детето ще се научи на самостоятелност, ще разбере как да комуникира с околните, как да разпознава грешките си.
1. Да бъдем прекалено мекушави и отстъпчиви с него
Да откликваме на нуждите на детето не означава да задоволяваме всяко негово желание. Децата не знаят кога да спрат и не могат да поставят допустими граници, затова ние трябва да разграничаваме много добре нужда от каприз. Това обаче не винаги е лесно, защото в действителност задоволяването на един каприз на детето може наистина да е реална нужда за него.
Детето, на което се дава всичко, което поиска може да придобие погрешна представа за света. Мисленето, че всичко му е позволено, би могло да предизвика големи проблеми при сблъскването с реалността, когато се превърне във възрастен.
Прекалената свобода се появява тогава, когато родителите не отделят достатъчно време на детето и компенсират това, позволявайки им и купувайки им всичко, което поискат. Ясно е, че подаръците и глезотиите са бледи заместители на родителите, които само влошават положението още повече.
2. Да бъдем прекалено строги и взискателни към него
1. Внимавайте как се държите с детето – дали не сте прекалено строги с него или пък прекалено отстъпчиви. Трябва да наложите един установен ред, но без да имате прекалено авторитарно поведение. Трябва да поддържаме добри отношения с детето, но не и да се държим все едно сме му връстници или негови приятели. Трябва да уважаваме детето, но и да не се въздържаме да му правим забележка, когато се налага.
2. Възпитанието се състои в това да бъдем с детето и в течение на неговите нужди и грижи всеки ден. Ако сме спокойни и доволни и детето ще бъде.
3. Не трябва да допускаме да драматизираме прекалено много ситуациите. Ако сбъркаме днес, ще се извиним и утре ще поправим грешката си. Ако сме в лошо настроение и се държим зле с детето заради това, трябва да признаем грешката си и да поискаме извинение от него. Това ще му покаже, че наистина ни е грижа за неговите чувства.
4. Тайната се крие в това да установим дълбока и истинска връзка с детето. И не е достатъчно само да съжителстваме и да бъдем с него в едно и също помещение, трябва да покажем внимание към него, загриженост, разбиране. Трябва да изслушваме детето, да нямаме предразсъдъци спрямо него и да го приемаме такова, каквото е.
