Заради всичките грижи, които полагаме за децата си – нахранено ли е, облечено ли е добре, в безопасност ли е, много често ние забравяме да обърнем внимание на неговите интелектуални възможности, а това е голям проблем. И ще си кажем: ами нали ходи на училище, какво повече да направим?
А не съзнаваме, че каквито навици му създадем първо ние вкъщи, такива прилага после то и в самото училище или където и да е другаде. След като вече сме успели да създадем хигиенните му навици, обяснили сме му какво е хубаво и какво не е, остава най важната задача – да сформираме у него адекватни навици за четене, защото това е от изключително голяма важност за по-нататъшното му развитие. И не си казвайте: е какво пък, нали може да чете. Да, да познава буквите съвсем не е достатъчно, за да се развива интелектуално едно дете. Доказано е, че още в ранна детска възраст трябва да сформираме тези навици у децата си, защото обикновено после вече е късно. Както се казва нашето отроче, едва ли не, трябва да е закърмено с книжките още от бебе. Първите книги, които детето вижда са тези, които вие му дадете, тези които имате в къщи. Купувайте винаги подходящи за възрастта на вашето дете книги, защото четенето не значи – да четеш безразборно и каквото свариш. Всичките детски книги, които се предлагат на пазара са съобразени с определена възраст, която в повечето случаи е обозначена още на самата корица. Идеята на навика за четене не се отнася само за книги, а за каквото и да е друга информация. Същността на четенето е докато четем да умеем да извличаме полза от това. Все пак децата ни са залети от информация – в Интернет, всякакви брошури, които се раздават по улиците, плакати, билбордове и каквото друго се сетите. Целта е да научим детето си да чете това, което наистина му е необходимо, да чете стойностни неща, да умее след това да приложи на практика прочетеното. Правилно сформираният навик помага на детето ви дори сърфирайки из интернет да пресява информацията, да отделя стойностната от ненужната и излишната такава. За целта купувайте му поне по една книга месечно или на 2-3, не го натискайте да я прочете бързо, дайте му време да я асимилира, да я разбере, дори може да я прочете отново. После можете да я обсъдите, да го попитате, например, дали му е харесала, какви чувства предизвиква у него, действа ли му емоционално, какви са усещанията, как си обяснява отделните случки, как би постъпило в подобна ситуация като тази, в която се намира героя от книгата. Най-важното нещо е детето да се научи да цени книгите, да разбере, че една прочетена книга, че някаква информация запомнена от някъде може в един по-късен етап да му помогне да се справи с даден проблем от реалната действителност.
________________________________________
За изследване на уменията за четене има много интернационални проучвания, които ни дават ясна представа не само за образователната система в дадена страна, но и за интелектуалното ниво, на което се намират нашите деца. Непрекъснато се правят проучвания по въпроса, защото в момента това е доста наболял проблем. Защото, да не забравяме, че чрез четенето нашите деца се научават да мислят. Чрез правилните навици на четене, нашите малки сладури се подготвят за живота, който ги очаква; социализират се много по-лесно; реагират адекватно пред създал се проблем, с който не биха могли да се справят, ако нямат първоначалната база знания придобити чрез четенето.
Все пак не сте ли се замисляли защо за всяка лятна ваканция учителката по литература дава на учениците списък с книги, които трябва да прочетат през ваканцията. Е със сигурност идеята е не да ги рецитират след това, а точно за да се учат да четат с разбиране, т.е. да се научат да извличат информация, която ще им послужи не само в по-нататъшното им интелектуално развитие, а и изобщо през целия им живот, в каквито и да е критични ситуации.
Така че единственото, което трябва да направим ние и, разбира се, учителите, е да подтикнем децата да четат и така да се превърнат в самостоятелни, стойностни и здраво мислещи личности.
