До двегодишна възраст не може да се говори за дисциплина и възпитаване на някакви навици, а по-скоро за опознаване и обгрижване. В тази възраст създавате представата на Вашето дете за света и в значителна степен определяте неговото отношение към живота, в най-общ смисъл. Затова е хубаво да знаете, че до около 2-годишна възраст и връзката с майката е много силна и е препоръчително да не се отделяте от детето си.
До първата година (или по-точно до прохождането) е времето, в който детето изгражда емоционалната си нагласа към света. Това е изключително важно, тъй като определя отношението и поведението на детето в по-късна възраст и в много случаи се оказва решаващо за целия му живот. Дали детето Ви ще подхожда с доверие и позитивна нагласа към света или ще бъде несигурно, предпазливо и с отрицателно отношение към живота, зависи от Вас. От психологическа гледна точка първата година има огромно значение, тъй като предопределя в известна степен следващите етапи от изграждането и развитието на цялостната емоционална картина на личността.
Основното Ви задължение в тази възраст е да задоволявате потребностите на детето. Когато има нужда от Вас, Вие трябва да сте на разположение. Когато детето плаче, то показва, че има проблем и иска да му обърнете внимание по някакъв начин. Може да е гладно, жадно, да му е топло или студено или просто да има нужда от прегръдка и внимание. Когато Вие не откликвате на апела му, сякаш му казвате, че светът е отблъскващо място, в което не отговарят на нуждите ти. Така се създава отрицателна нагласа у детето и тя става доминираща при отношението му със света и хората по-нататък. Напротив, ако детето, още от най-ранна възраст среща Вашето благоволение и готовност да удовлетворите исканията му, то постепенно започва да формира положителното си отношение към живота. А знаете колко е важна предварителната настройка, с която се подхожда, независимо от ситуацията. Може да Ви звучи неправдоподобно, но това становище се подкрепя от много психолози и е следствие на дългогодишен изследователски опит.
Малко след раждането идва и моментът, в който трябва да решите по какъв начин ще отглеждате и възпитавате детето си. Да точно така, сега е моментът, не е твърде рано! За да създадете положителна нагласа още на толкова невръстна възраст, трябва да се постараете да откликвате на потребностите на бебето, винаги когато то Ви сигнализира. Откликващата майка създава в детето представата, че светът е добър и, че средата е благоприятна. Когато бебето е на възраст под 2 години за разглезване не може да става и дума. Тогава е времето да обгрижвате мъничето и да му се радвате, без притеснение, че може да прекалите и да си възпитате един бъдещ глезан, свикнал да задоволяват всяка негова прищявка.
Огромно значение за положителната нагласа на детето има и Вашето отношение към дома. В тази връзка психолозите съветват да изберете дали да отглеждате детето си в дом за възрастни или в дом за деца. Какво ще рече това? Това означава да прецените на какво държите повече – на подредения и безупречен дом или на ограничаването на забраните и караниците с детето. Разбира се, Вие живеете в нормално жилище, а не в къщата на Барби, така че не става въпрос да стилизирате къщата си като игрална площадка или кукленска къща. Идеята е, че когато детето проходи, то започва да пипа навсякъде, да се опитва да опознава света и дома си, а това е свързано с известни неприятности – счупени вази, наранени украшения, надраскани стени и т.н. В тази възраст децата не разбират кое е забранено и действат подтикнати от любопитството – а то е безгранично. Ако Вие държите много на реда в къщата си, то трябва да се въоръжите с голямо търпение и да се подготвите непрекъснато да дебнете и следите малкия палавник. Това означава, че постоянно ще се разхождате из апартамента с парцал и препарат, а частицата „не” ще се появява в почти всяко Ваше изречение. Подобно решение не Ви гарантира липсата на щети. Със сигурност, обаче ще се изнервите (малко или много) и ще превърнете ежедневието си в кошмар. Но това са рисковете на дома за възрастни – той не е пригоден за деца и е предпоставка за конфликти.
Изберете ли да отглеждате детето си в къща за деца, тогава забраните и не-тата ще бъдат значително по-малко. А с тях и нервите! В този случай ще се наложи да приберете трайно всичко, което смятате за ценно и с което не искате да се разделите. Освен това трябва да се простите с белите, чисти стени и да се примирите с различните по размер и форма композиции, които ще се появят по тях. В крайна сметка това са само едни стени, които така или иначе ще имат нужда от обновяване след две-три години. Когато решите по какъв начин ще отглеждате детето си, Вие ще предопределите и каква ще бъде нагласата му към света – а именно положителна. Ще му осигурите едно спокойно детство изпълнено с игри и нови открития, а не с непрекъснати крясъци и стотици не-та. Къщата за деца предполага да загърбите идеята за идеално почистеното жилище, да скриете или поставите възможно най-високо всички важни за Вас предмети, които не бихте искали да станат жертва на току-що проходилия палавник, както и да отделите определено място в дома си (стая или просто кът), което да се превърне в зона без забрани. Въпросното място ще бъде само на детето. Там ще е разрешено да се рисува по стените, да се играе на воля, да се прави всичко онова, което е невъзможно в другите помещения. Компромисно решение, за да намалите пораженията, е да качите всичко чупливо с един метър нагоре и да обособите място в къщата си, където да облепите стените с кадастрон или картон, на който да бъде разрешено да се драска и рисува. Каквото и да изберете не очаквайте мигновен резултат. Все пак детето има нужда от време, докато се научи къде какво може да прави. С добро отношение и малко повече търпение, след около месец-два можете да очаквате положителна промяна. По този начин ще можете да ограничите забраните, които неизбежно съпътстват прохождането и ранното детство. Все пак равносметката показва, че ще имате полза – една стая или кът за мъника и останалото пространство за Вас. В противен случай вариантите не са препоръчителни, защото или целият апартамент ще има следи от малкия калпазанко, или ще се превърнете в надзирател, който постоянно повтаря: „Не там!”, „Не пипай!”, „Леко!”, „Внимавай!” и т.н. – а това ще е изнервящо и за Вас, и за детето. Не пренебрегвайте и възможността да предизвикате детето да Ви прави на пук или да дебне момент, в който сте го изпуснали от поглед, за да оцвети тапетите в дневната, например.
Каквото и да се случи, се опитвайте да запазите самообладание, защото една истерична криза, заради счупено украшение или изцапани стени е прекалена, а и ще остане напълно неразбрана и неоценена от мъника. Един съвет в тази посока е, освен разпространеното броене (поне до 30, в някои случаи и до повече), да отидете за около минута в друга стая, докато първоначалният изблик на гняв отмине и след това, вече успокоена да се появите пред детето. Най-добре е да приемете всичко философски и с голяма доза чувство за хумор. Все пак животът Ви вече е различен. Вие сте майка и най-важното нещо на света е Вашето дете. Всичко останало би могло да се пренебрегне.
За да направите дома си подходящ за малкия член на семейството, трябва да предвидите евентуалните опасни ситуации, в които то може да попадне. На първо място това са контактите. Вариантите са два. Единият е да си купите ограничители за контакти – те са напълно сигурни и надеждни, защото могат да се отстранят само с ключ (което, означава да пазите ключа, за да не останат недостъпни и за Вас). Другият вариант е да преместите мебелите си така, че детето да няма контакт с тях. Това решение, не винаги е възможно, затова по-добре заложете на ограничителите. Освен контактите трябва задължително да приберете всички малки предмети, които детето може да глътне. В това число попадат всички дребни украшения, стъклени топчета, сухи цветя и др. Достъпът на детето до електроуредите в дома, също трябва да бъде ограничен, защото няма как да му обясните, че печката не се пипа, когато е включена или, че ютията и сешоарът не са за игра. Погрижете се и малкият да не ходи около прозорците и терасите. Все още е малък и недостига до тях, но е по-добре от рано да има навици, че около прозорците е опасно. Вратата на банята също е добре, винаги да се затваря, тъй като влагата създава предпоставки за развитие на бактерии, а детето в тази възраст, се придвижва лазейки и има навика да опитва всичко, което се изпречи на пътя му. Затова не пренебрегвайте и хигиената в дома си. Подовете и масата трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани.
