Съперничеството между двете деца вкъщи

Защо децата непрекъснато си съперничат

Списъкът с причини, поради които децата се карат и дори бият е безкраен: за това какво да гледат по телевизията, за мястото в колата, за оценки в училище, за дрехи и играчки и за още куп неща. Да се научиш да съжителстваш в хармония понякога отнема доста време и при всички случаи първо ще се мине през споровете и караниците. А има и още две причини, които могат да доведат до “ураган” вкъщи:
Желанието на детето да бъде обичано – в този смисъл братчето или сестричето винаги ще бъде приемано като противник. Знаете, че децата имат богата фантазия и много често може да им минат всякакви неща през ума, като, например, че родителите обичат повече другия. Ето защо всяко дете трябва да се почувства наистина сигурно в своето семейство, родителите не трябва да правят сравнения между двете деца вкъщи, тъй като те са две различни индивидуалности, към които трябва да подхождат по съвсем различен начин.
Много често и възрастта има значение – според психолози най-голяма агресия могат да покажат децата между 7 и 12 години, именно защото това е възрастта, когато те се приучват към екипните игри и търсят приятели. Игрите в екип пораждат съперничество и конфликти между децата и това е нещо естествено. Даже точно заради това разправиите между деца на една и съща възраст са много по-често срещани.
Какво е присъщо за децата между 7 и 12-годишна възраст:

• доста субективни са – на тази възраст детето вижда нещата само от своята гледна точка и трудно може да се постави на мястото на другия
• постоянно се състезават заради това, че все още са несигурни – поради своята несигурност детето постоянно иска да изтъква своите възможности и да се доказва
• не са самокритични – на тази възраст децата все още имат ниска самокритика и приемат нещата доста субективно. Защитават с голям инат своята гледна точка и си мислят, че винаги са прави. Заради това все имат чувството, че родителите им са несправедливи и предпочитат братчето или сестричето пред тях
• избират “противниците” си – на тази възраст детето вече иска да е самостоятелно и да “тежи на мястото си”. То не се състезава нито с родителите, нито с много по-големите си братя или сестри, а именно с тези, които са на неговата възраст, тъй като от тях то се чувства най-застрашено, че ще бъде изместено от мястото си
• Понякога злорадстват – това пак си е естествено – този, който надделее, започва да се изтъква пред останалите и да злорадства срещу “победения”

Понякога може да стане такъв хаос вкъщи, че родителите да се чудят как да оправят нещата, така че да не вземат страна и да не засегнат никой. Обаче е важно те да разберат, че това съперничество е нещо съвсем естествено и не трябва да се тревожат излишно. Общо взето родителите са тези, които трябва да създадат благоприятна семейна обстановка, в която децата да могат да съжителстват в хармония. Но знаете, че никога нещата на се перфектни и конфликтите винаги ще си ги има. Вие като родители можете да дадете добър пример на децата като и вие съжителствате без вечно съперничество и спорове, все пак нали знаете, че децата в голяма степен купират родителите. Поощрявайте децата винаги, когато си играят без да се карат, така по-лесно ще възприемат правилния модел на съжителство.

Няколко полезни съвета

• В никакъв случай не правете сравнения между двете деца – например ако едното изкара оценка в училище 4, а пък другото 6, то не ги сравнявайте в никакъв случай – не забравяйте, че всеки има своя индивидуалност и иска да я отстоява, а не постоянно да му дават другите за пример
• Във всеки свободен момент показвайте на децата си колко ги обичате и затвърждавайте отношенията помежду ви. Така те ще се чувстват по-сигурни и няма постоянно да се доказват и изтъкват
• Приучвайте децата си да изразяват чувствата и емоциите си – много е важно да обясните на децата си, че трябва ясно да изразяват емоциите си и това, което ги притеснява, защото така околните ще успеят да разберат от какво се нуждаят. Покажете им колко по-лесно е да кажеш какво искаш, вместо веднага да започнеш да крещиш нечленоразделно и да се биеш
• И за самия родител е по-добре да изчака преди да реагира. Трябва добре да наблюдава децата, да ги разбере, да вникне и в двете гледни точки, преди да се намеси
• Родителите трябва да служат като огледало на децата си, помогнете на децата си да опознаят самите себе си, научете ги да бъдат по-самокритични и да се научат да се владеят. Доста позитивно ще им се отрази някой поучителен разказ или приказка, от който те сами да извадят поуката. Признак на доверие е също така да им разкажете някоя случка от вашето детство
• Караниците трябва да се намалят – колкото и нормално да е съперничеството между децата, то в никакъв случай не трябва да се превръща в навик. Ключът да успеете правилно да контролирате нещата е да бъдете справедливи, а това е доста трудно, тъй като не можете да сте сигурни кой точно е започнал спора, кой е виновен и кой не е – приемате, че и двете деца имат вина, именно поради факта, че се карат и бият и много ясно им обяснявате ситуацията, от която никой не печели, тъй като нещата не се решават със скандали. Например, ако децата се карат за това коя програма да гледат по телевизията и накрая се стигне до голяма разправия, то изгасете телевизора – заради това, че се карат и двете деца няма да гледат телевизия

Как да реагират родителите

• Приемате, че съперничеството и караниците все ще си ги има, въпросът е да не стават ежедневие и да не реагирате на тях с викове и наказания. С колкото по-голямо търпение действате, толкова по-малко караници ще има, т.е. и вие и децата трябва да се изслушвате
• Отредете на всяко от децата специално място в семейството – колкото по-ценено се чувства едно дете, толкова по-добре ще се държи то с братята и сестрите си. Родителите трябва да си дадат сметка колко специално е тяхното дете и да се държат с всяко според неговия характер и възможности
• Не задължавайте децата си да играят заедно – да насилвате децата си да играят заедно след поредната караница си е направо лоша идея. Вярно е, че доста често родителите се превръщат в арбитър, но все пак те са тези, които трябва да въдворят ред. Имайте предвид, че и да се карат децата ви се обичат и пак ще си играят заедно. Идеята е обаче, след караницата всеки да остане насаме със себе си и да осмисли нещата, а сдобряването си идва от само себе си
• Избягвайте да поставяте “присъди” за това кой е прав и кой не е – оставете децата сами да разрешат проблема ако е възможно. Така балансирайте нещата, че никой да не се чувства пренебрегнат или ощетен
• Най-голямата грешка е, когато децата се скарат по време на игра, да ги накажете с това да спрат да играят и веднага да отиват да си учат уроците.