Новината, че сте бременна със сигурност няма да остави безразлично малкото ви дете. Малчуганите интуитивно усещат, когато се случва нещо в семейството и независимо от възрастта им, е добре да ги направите съпричастни. Идеята за нещо скрито е много по-неприятна за тях.
Толкова много се вълнувате от очакването на второто си дете, че ви се струва естествено всичките ви близки да споделят вашата емоция. Представяте си как детето ви с възторг ще приеме новината за братче или сестричка и идилията ще се запази. Да, ама не. Не се получава точно така. В повечето случаи децата не са особено доволни (меко казано) от идеята за друго дете. Когато хипотетично подхвърляте идеята за братче или сестричка, тя звучи много далечна и обикновено детето с ентусиазъм говори за това и дори то ви насърчава. Както с всичко, обаче и тук нещата се променят, когато идеята тръгне към реализация. На първо място детето осъзнава, че детето, с което си е представяло, че ще си играе, няма да се появи. Ще дойде едно бебе, което ще е доста некомуникативно, а на всичкото отгоре вие (неговите родители) ще сте като обсебени от него. Към тези фактори прибавяме и деленото на две на всичко – от вашето внимание, през играчките, до стаята. Естествено малчуганът няма да събере всички тези фактори накуп. То ще се досеща за тях постепенно, но лошото е, че накрая може да заключи: „Мамо, аз май не искам бебе...”. Това не бива да ви разочарова и притеснява. Психолозите са единодушни, че е напълно нормална реакция. Нещо повече, ако дете между година и половина и четири години не проявява тази характерна ревност, тогава по-скоро трябва да се притеснявате. Да не иска бебето далеч не е най-лошото, което детето може да направи. Много често се случва (бел. ред. споделят наши читатели) голямото дете да щипе или да се опитва да ухапе бебето. Освен това може системно да проявява негодуванието си от появата на мъничето. Стига се до случаи, в които буквално малчуганът казва, че мрази бебето и иска то да се махне от семейството. Такава бурна реакция се наблюдава в деца до около 4-годишна възраст. Ако разликата, която имат децата ви е повече от 5 години, тогава ще трябва да се борите с друго - опит да ви изместят от ролята ви. По-голямото дете няма да проявява признаци на отхвърляне и на ревност, а стремеж да си присвои бебето. Да се грижи за него, да му бъде родител. Външната проява на това ще бъде изключителна обич и нежност към братчето/сестричката, грижи за него и т.н. Може би не виждате нищо лошо в това, но когато започнете да чувате реплики от сорта на „Моето бебе еди какво си” вероятно ще се замислите, че нещо не е съвсем наред. Ако оставите нещата така, ще му дадете отговорност, за която не е подготвено и която го лишава от заниманията, характерни за възрастта му. Може да не звучи достатъчно съществено и мисълта за малката отмяна на мама да ви радва и умилява, но последствията за детето са съществени – могат да се породят идентификационни проблеми.
За да елиминирате тези негативни прояви, трябва да поговорите с малкия батко или кака. На първо място трябва да изясните нещата като отговорите на въпросите на детето. Обяснете му, че когато бебето се появи, ще е малко и беззащитно, че няма да могат да си играят заедно и т.н. Задължително трябва да изисквате от детето да се държи добре и по никакъв начин да не наранява бебето.
Както стана ясно ревността не е необичайна реакция. В никакъв случай не мислете, че детето ви таи лоши чувства и т.н. Малчуганът просто е на възраст, в която инстинктите и първосигналните реакции взимат връх. Грешно е да изисквате от детето да обича братчето или сестричката. Никой не обича по задължение. Ако започнете да го обвинявате, че изпитва неприязън, ще стане още по-зле, тъй като малкият ревнивко не може да властва над емоциите си, за да промени нещата. Напротив кажете му, че не е нужно да се радва, че ще ставаш батко – след като се появи бебето ще има време да реши какво да изпитваш към него. При вече родено бебе – реакцията е аналогична – „не си длъжен да обичаш брат си (сестра си)”. По този начин вие му давате свобода, а не натрапен избор, срещу който да се бунтува. Важно е детето да не е укорявано за емоциите си, а да му покажете, че го разбирате и че с времето нещата ще се променят, когато го опознае. В крайна сметка никой не обича непознати, особено такива, чието присъствие не е искал. Освен това задължението ни към другите хора, които са част от обществото, е уважение, а не обич. Приемайки чувствата на детето вие го освобождавате от чувство за вина, че изпитва такива емоции и му давате възможност наистина да прояви нежност, обич, симпатия. Думите „Не е нужно да го обичаш, необходими е да го уважаваш, то си има родители които го обичат, както и ти” дори в този буквален вид, би трябвало да свърши работа.
Не може да не ви е правило впечатление колко много децата искат да са батковци и каки на някого. Това е защото досега винаги са били най-малките в семейството и се чувстват важни и големи, при мисълта, че някой трябва да се обръща към тях така. Ето това е и един от вашите козове. Сега е моментът да покажете на детето, че вече е голямо. Единият родител трябва да осъществи „повишаването” на детето в по-висок ранг: „Ти вече си голям и може заедно да отидем на кино, на риба, на концерт... „. Така детето ще се почувства привилегировано, че вече е достатъчно голямо и вие оценявате това. За да не се получи разделение между родителите и детето да остане с грешната представа, че бебето е на майката, а то е на таткото, добър вариант е майката веднъж седмично или по-често, да прави нещо само с голямото си дете. Нещо като „тяхното време”, в което играят и се забавляват. По този начин ще покажете, че не спирате да обичате детето, защото вече си имате друго. Защото колкото и абсурдно да е това, децата обикновено си го мислят. Кажете им и че любовта към децата е сложно нещо, което противоречи на логиката (на пръв поглед). Тя не е като чаша сок, която може да се раздели наполовина. Обяснете, че обичта към първото дете е силна и огромна, неподлежаща на промяна, но едновременно с това, също толкова много се обича и малкото бебе, като едната любов не намалява другата. Просто като станеш родител се случва така.
Децата страдат, защото смятат, че се конкурират за обичта ви
За да туширате ревността трябва да съумеете да убедите децата, че те са различни и всяко едно от тях е уникално и много способно в някоя област. Така няма да стимулирате съревнование. Например, ако на едното много добре му се получават рисунките, а другото не блести с такива дарования, не е редно да сравнявате картините, защото явно ще поставите децата в ситуация на сравнение, от която може да се породи или засили ревността (а и завистта). По-удачен вариант е да стимулирате едното дете да прави нещо, в което е добро и да му казвате, че всеки човек е добър в нещо и не може да е добър във всичко. Изтъкването на различията и насърчаването към собствена идентификация е това, към което трябва да се стараете. Така детето ще изгради личността си само, без сравнение с някого и ще развие собствен вкус и предпочитания, които наистина ще са негови. Много често се случва да построим представи не въз основа на личното си предпочитание, а по-скоро на базата на някакво влияние – обществено или продиктувано от пример или авторитет. Това при всички обстоятелства не е добре, тъй като може да доведе до криза на личността в по-късен етап, свързана с неразбиране на себе си.
Това не е необичайно. Вероятно няма да си причинят сериозни повреди, но все пак трябва да имате едно наум. Днешните деца гледат твърде много телевизия и филми с насилие, съответно представите им са повлияни от това. С две думи не преценяват колко сила да вложат и че могат сериозно да се наранят, за разлика от героите в анимациите. Причините за боят може да са различни. Не е изключено да е провокиран от желание да привлекат вниманието ви. Затова не се подавайте и отсечете твърдо – „Поведението ви е абсурдно, намерете по-цивилизован начин да разрешите проблема си” – т.е. скарайте им се за поведението и не се интересувайте от причините и подробностите около караницата. В никакъв случай не заемайте страна и не се опитвайте да решите спора между децата. Те трябва да свикнат да се справят сами в тези ситуации и най-важното – така ще знаят, че родителят е неутрален. Замислете се за обратното – втурвате се да ги разтървавате, скарвате се на голямото, че бие малкото си братче, което няма неговата сила и автоматично баткото/каката остава с усещане за несправедливост. Дори, ако заемете страната, която лично вие смятате за правилна (т.е. да се опитате да им обясните в случая кой е прав и кой греши),това няма да проработи – за да стигнат до бой, децата явно искрено и силно държат на позициите си и вие няма да им „отворите очите”.
Често срещано явление е т.нар. регрес в поведението на детето. За да акцентира върху себе си, детето съзнателно или не започва да се държи неадекватно за възрастта си. Това може да се изрази както с желание вие да го храните, въпреки че то отлично се справя и само, до да започне да се изпуска в гащите си. Това държание се дължи на вътрешната потребност на детето от вас и силното му желание да не ви загуби. Трябва да се постараете да го успокоите, както и да го убедите, че ще го обичате винаги еднакво, независимо колко пораства. С възрастта грижите може да намаляват, но обичта си е една и съща.
