За да имат децата правилно емоционално развитие, е необходимо те да се чувстват обичани и да получават много грижи от родителите си. Да, обаче, прекаляването с грижите води до повече проблеми, отколкото до нещо добро.
В нашите модерни времена ‘синдромът’ на прекалено грижовния родител става все по-често срещано явление. Логично е всеки родител да иска най-доброто за децата си: най-вкусната и здравословна храна, най-качественото здравно обслужване, най-красивите и модерни дрехи, най-хубавите играчки и т.н. Обаче, накрая, без да се усетят, детето им се е превърнало, както се казва, в ‘писано яйце’ и се появяват проблеми в развитието му като самостоятелна и индивидуална личност. Този тип родители полагат прекалено много грижи и зорко следят и пазят детето си от ‘неволите’ на живота. Това, обаче, не е правилно поведение и води до редица проблеми. Грижите и опеката над детето имат граници и те не трябва да се прекрачват. Знаете, че всяко нещо, с което се прекалява, колкото и добро да е то, не води до нищо хубаво. Прекалено грижовните родители, които винаги бдят като орли над детето, както се казва – да не падне прашинка върху него, лишават своите мъници от едно правилно разбиране за живота, тъй като не ги оставят да се изправят сами пред трудностите и проблемите, които съпътстват различните периоди от детството. А, сблъсквайки се с обичайните трудности от живота, детето се научава да се справя с тях, изгражда свои собствени стратегии и добива повече смелост и увереност в себе си. Тези умения, които детето ще придобие, изправено пред различните изпитания и проблемни ситуации, ще са от полза не само за правилното му емоционално развитие, но и за бъдещото му справяне с “нещата от живота”.
А сигурно никой родител не се замисля толкова задълбочено дали не прекалява с грижите и свръхопеката към своите деца. Защото, гледайки колко са безпомощни в началото на своя живот, на всички ни се струва, че грижите ни не са достатъчно и изпитваме вина, например, че ни се налага да работим и нямаме достатъчно време да обърнем внимание на децата си и да решаваме техните проблеми. Това мислене, обаче, се оказва доста погрешно и трябва сериозно да се замислим над поведението си като родители и да открием златната среда, при която хем децата ни ще се чувстват защитени и в същото време уверени в себе си, хем ние родителите няма да прекаляваме с грижите, които накрая да прераснат в свръхпротекция. Защото, според психолозите, едни от най-вредните подходи при отглеждането на едно дете са именно: свръхпротекцията, разглезването и прекалено доминиращото поведение на родителите.
Много са индикаторите, които могат да ни помогнат в момента, когато се замислим дали не проявяваме свръхпротекция към детето си. Едни от най-очевидните такива са:
Едни отношения родители-деца, базирани на свръхпротекция, имат повече негативни, отколкото позитивни ефекти и то, най-малкото, защото така ще се забави съзряването на детето и превръщането му в отговорен и уверен юноша, а после – възрастен.
Освен това, спирането на едно дете да се учи от грешките си и да реагира спонтанно и самостоятелно на изправилите се пред него препятствия, може да предизвика доста сериозни проблеми:
Изводът от всичко това е, че ако не искаме да превърнем децата си в несигурни и прекалено зависими от родителите си създания, трябва да ги оставим да се научат да се справят сами и да им дадем възможност да се развият като самостоятелни и уверени личности.
