Ние, родителите, третираме децата си като безпомощни същества, но в действителност те са много по-силни отколкото изглеждат. Често се страхуваме, че в желанието си да разберат, да пипнат и да видят всичко, се излагат на голяма опасност.
На една годинка мъниците вече започват да стават все по-самостоятелни и искат да изследват всичко, което ги заобикаля: пипат всичко, слагат всичко в устата и миришат всичко, което им се изправи на пътя. И ние с право си мислим, че на моменти тяхното поведение наистина е опасно, но понякога така прекаляваме с предпазните мерки и обгрижването, че всъщност само пречим на детето да следва естественото си развитие.
Затова ви препоръчваме да не допускате грешките, които ще опишем по-надолу и да оставите мъничето си да се наслади на своите открития за света.
Грешка: хигиената е важна, но не трябва да изпадате в крайности. За много бебета и малки деца ежедневната баня е част от обичайния ритуал преди лягане и техния специален момент на отмора и игра с мама и татко. В този случай всекидневното къпане е от съществено значение за развитието на детето.
Но дете на една годинка, освен ако не се връща цялото изпоцапано след бурната игра в парка или в пясъчника зад болка, няма тази нужда от ежедневната баня, каквато имат бебетата. Тоест, ако при пеленачетата всекидневната баня е препоръчителна и се свежда до осигуряване на спокойствие и отмора на мъничето, то при по-големите всичко е въпрос само на хигиена.
Грешка: това е една от най-често срещаните грешки на родителите и обикновено е от страх да не простудим мъничето, а не че не знаем как да го облечем. Според специалисти настинките обаче се причиняват от вируси и бактерии, а не от студа. Когато мъничето се отвива докато спи, значи му е топло.
Грешка: несъмнено, на нас, родителите, ни се отразява много зле като видим нашето мъниче на земята. Нормално е да искаме да го пазим да не се нарани и да не се одраска, но това не означава, че трябва да не му позволяваме да се движи свободно и непрекъснато да му слагаме граници
С деца винаги трябва да сме нащрек, но без да ограничаваме всичко, което възнамеряват да направят. Добре е да чувстват, че всичко зависи от тях и да разчитат на себе си, вместо непрекъснато да имат усещането, че всичко, което правят е опасно. Не може детето да се чувства неуверено и да го е страх да направи нещо.
Грешка: въртенето на детето, хващайки го за двете ръце, носенето на детето „на конче” или издигането му във въздуха сякаш лети може да са доста опасни начинания и детето може да се нарани. Само че, освен че детето обожава тези забавления, те са и много важни за когнитивното му развитие: с всяко завъртане или люлеене, броят на нервните клетки се увеличава и те се свързват все повече помежду си. Тези игри също така стимулират координацията между сетивата на детето и двигателната му система и стимулират чувството му за равновесие.
Грешка: етапът след навършване на една годинка е изпълнен с доста нововъведения в храненето – детето вече изцяло трябва да премине на обща храна, може да опита и някои напълно нови храни за него, храната вече несмляна и заради това на голяма част от мъниците им е трудно да свикнат в началото. Затова и родителите започват да се притесняват, особено ако до момента детето им никога не е отказвало храната, а сега изведнъж е „спряло да се храни”. Децата обаче си знаят какво и колко да ядат и ако развитието и растежът им отговарят на възрастта им и детето е жизнено и весело, това значи, че е здраво и поема достатъчно количество храна.
След като навършат една година децата ядат по-малко, защото ритъмът им на растеж намалява в сравнение с този, когато са били кърмачета.
Грешка: няма спор, че детето ще боледува по-често, ако ходи на детска градина – това е заради повечето му социални контакти. Обаче това не значи, че трябва да го държим като в клетка у дома само и само да не се разболее. Имунната система на детето се засилва, когато се сблъсква с вирусите и бактериите. Представете си какво ще се случи с детето, когато тръгне на училище, ако преди това не е ходило нито на ясла, нито на детската градина и социалните му контакти са били сведени до минимум – това не се отразява добре на детето нито психически, нито физически.
