Детето трябва да се научи да общува с хората още от малко. С вашата подкрепа и помощ този процес ще бъде много по-лесен за него.
Някои деца просто се раждат по-плахи и по-чувствителни. Понякога дори малките бебета действат плахо. Виждали сте как малко бебче прикрива лицето си с ръце, когато е видяло непознат човек. И всяко дете е различно, по същия начин сме виждали и бебета, които се усмихват, когато видят някой да се приближава към тях и да махат на всички хора на улицата.
Има ситуации, които ни помагат да установим нивото на плахост на детето си. Така че преди да вдигнете тревога и да се обърнете към специалист, трябва да наблюдавате поведението на детето в определени ситуации. Обезпокояващо е например, ако родителите установят, че дете на 3-4 години не търси компанията на своите връстници в детската градина, тоест ако детето предпочита да играе самичко, вместо с други деца. При този случай е възможно детето да е по-плахо от нормалното.
Нещо различно е, когато детето е плахо и го е срам пред непознати хора, пред много деца на едно място или на публични места. Ако забележите например, че детето ви трудно се обръща към хора, които не познава, трябва да го насърчите да бъде по-отворено към хората, които го заобикалят. Покажете му, че само би имало полза от общуването си с хората и няма да се случи нищо.
Важното в случая е да установите кои ситуации предизвикват плахостта на детето. Например има деца, които стават плахи само като са в група, други са по-плахи, когато в училище учителката ги помоли да разкажат урока пред класа и т.н. Опитайте се да разберете кои всъщност са уменията, които детето има нужда да развие, за да не става плахо в обикновени социални ситуации.
Основният проблем на плахостта на детето и онова, което не бива да допускаме е тя да се превърне в едно прикритие за него, което ще му пречи да общува с околните. На първо място, детето не трябва да се кара насила да общува и да си взаимодейства с хора, които не познава или познава малко. Помолете го просто да покаже на тези хора, че е възпитано, да се държи вежливо и да казва „добър ден”, „благодаря”, „моля” и т.н. Помолете го също да отговаря на въпросите, които му се задават от непознати хора и му обяснете, че не можете вие да общувате вместо него и вие да отговаряте на въпроси, които не са отправени към вас. Не забравяйте да поздравите и похвалите детето всеки път, когато превъзмогне трудността си в общуването с непознати. Така малко по малко детето ще започне да се чувства по-сигурно и неговите взаимоотношения с околните ще станат много по-обширни и спонтанни. Канете приятелчета на малчугана във вашия дом, там на детето ви ще му е най-лесно да общува в началото докато се отпусне.
Не наричайте детето си плахо. Някои изследвания показват, че децата много често растат и се развиват под влиянието на етикети, които най-често родителите им поставят: „глупчо”, „муден”, „плах”, „досаден” и т.н. Натискът и необмислените изказвания на родителите могат да предизвикат у детето безпокойство и високо ниво на плахост.
Според специалисти плахостта е една черта на личността, която понякога може да бъде и едно отклонение в поведението; тя влияе на самоуважението на детето, причинявайки му страдание. За да преборите тази черта, трябва да стимулирате непрекъснато самоуважението на детето, да му давате достатъчно любов и нежност, без в същото време да проявявате свръхопека към него и показвайки му как адекватно да изразява чувствата си. Най-добрият начин детето да победи своята плахост е да го насърчим да постигне своите желания чрез собствените си страхове. Съобразявайки се с възрастта му и нивото му на самостоятелност, трябва да обясним на детето, че няма да има смисъл ние да правим нещо вместо него, защото така то няма да се почувства добре, а ще му стане приятно, само ако то само постигне своята цел.
По принцип социалните умения се добиват в детството, затова едно плахо дете е плодът на несигурността, която са му дали неговите родители и останалите възрастни, които имат влияние над развитието на детето.
Дребосъкът, който се крие зад татко си, който не поздравява и навежда глава, когато някой се приближи към него, който е все настрана от групата деца в парка – ето това е плахото дете. Въпреки че на всички ни се струва нормално да познаваме някой, който не говори много, тази характеристика може да се превърне в проблем със социализацията, дължащ се на паниката, която детето чувства, когато трябва да общува с околните. Това е един своеобразен страх детето да не бъде отхвърлено от околните.
Според много специалисти плахостта е директно свързана с нивото на самоуважение и самоувереност, които възрастните стимулират у него.
Когато на детето се казва постоянно колко е ценно, показва му се обич и разбиране, има позитивно отношение към него, то ще разбере колко е важно, ще осъзнае мястото си в света, ще разбере, че представлява целия свят за мама и татко.
Родителите могат да установят, че детето им има един интровертен характер, когато то е сред голяма група хора, например в детската градина, където на детето му е трудно да намери приятели и да контактува. Много са малко тези, които искат да имат приятели, но не могат да го осъществят. Обикновено учителите също разбират и опознават детето и си дават сметка за неговата плахост, като правят усилия да помогнат на детето да я превъзмогне.
Според специалисти първото нещо, което трябва да направят родителите, когато разберат, че детето им има плах характер, е да му предоставят повече възможности за общуване с връстниците, за да стимулират неговите социални умения, а и да предоставят на детето повече пространство за изява, така че то да превъзмогне тази трудност при общуването. Родителите трябва да си дадат сметка кои са любимите дейности на детето, които му доставят най-голямо удоволствие, например рисуването, танцуването или пък някакъв спорт и да го запишат на курс, който ще му даде по-голяма възможност да общува с деца, имащи същите интереси като неговите. Не правете грешката обаче да го записвате насила на нещо, ако детето се възпротиви и покаже нежелание, защото така вместо да спомогнете за социализацията му, може да постигнете обратен ефект и то да се затвори още повече във себе си.
Подканвайте мъника да си кани приятелчета у дома, даже може и с преспиване.
Най-важното е да приемаме детето си такова, каквото е, да го ценим, да насърчаваме талантите му и да му помагаме в дейностите, които го карат да се чувства добре, предоставяйки му една сигурна семейна среда.
