Със сигурност щастието е най-голямото желание, което има всеки родител за детето си. И предполагаме, че детството е най-веселият етап от живота на един човек, но това не винаги е така. На много деца не са им чужди тъгата, безпокойството или раздразнителността. Но да бъдеш щастлив също е нещо, което се научава. И са няколко факторите, които правят детето да се чувства добре. Възпитанието е един от тях и съставлява 40% от това детето да се чувства добре.Със сигурност щастието е най-голямото желание, което има всеки родител за детето си. И предполагаме, че детството е най-веселият етап от живота на един човек, но това не винаги е така. На много деца не са им чужди тъгата, безпокойството или раздразнителността. Но да бъдеш щастлив също е нещо, което се научава. И са няколко факторите, които правят детето да се чувства добре. Възпитанието е един от тях и съставлява 40% от това детето да се чувства добре.
Осем правила за детското щастие
Любезните и добронамерени деца преживяват големи нива на удовлетвореност и енергия и се радват на една стабилност на социалната им среда и основно на училищната. Не напразно много изследвания са доказали, че при възрастните любезността и интелигентността са решаващите черти при търсене на партньор.
Децата, които развиват поведение на признание и благодарност за нещата, които притежават, приемат и обикновените неща като нещо специално, което подобрява тяхната умствена стабилност и стимулира растежа в семейната среда. Когато показваме уважение за нещата, които правят за нас, оценяваме също и колко сме важни за определена група хора – едно чувство на принадлежност и сигурност вътре в общността.
Децата, възпитавани в една положителна интерпретация на света са по-сигурни и вярват повече в себе си. Позитивните хора имат по-голям контрол над психиката си и интерпретациите, които те правят са фундаментални за определянето на качеството на живота и достигането на щастието. При възрастните позитивизмът помага да намираме възможности (на лично и професионално ниво) по по-директен начин. Освен това те обикновено са щедри личности, устойчиви и отговорни, които по-малко се депресират и се радват на внимание и респект в социалните си кръгове заради емпатията и енергията, които генерира това тяхно поведение.
Етикетите ограничават и вредят на развитието на идентичността на детето. „Ти си едно лошо дете” или „Ах каква си ревла” са все изрази, които се използват, когато децата имат „лошо” поведение и те предразполагат детето да променя поведението си, за да се впише в стереотипа за „добро дете”. Най-добрият начин да се развие щастието в детството е да третираме детето като такова, каквото би трябвало да бъде, за да го превърнем в онова, което може наистина да бъде: не трябва да му измисляме нарицателни като че ли „лошотията” си е заложена в него и то не може да се промени. Така само ще накараме детето да си мисли, че то просто си е такова и не може да се промени. Затова можем да префасонираме изказванията си по негов адрес ето така: „Ти си едно много добро дете, но в момента се държиш зле”, като споменем самото действие, а не слагаме етикети на детето.
Колкото по-скоро започнем да възпитаваме детето да вижда нещата реално, толкова по-лесно и по-добре ще започне да различава и ще се научи да отличава настина важните неща в живота. В някои случаи родителите например започват да драматизират как на детето са му писали двойка на някакво контролно в училище, което все пак е нещо напълно поправимо и омаловажават поведения, които трябва да се отличат повече от това, например, че детето бие братчето си или другите деца, обижда или му липсва респект.
Децата са 49% по-щастливи, ако постигат своите цели заради собствените си заслуги. Много родители задоволяват гнева на детето си с подаръци и други предмети, които да им улеснят живота, както се казва. И тогава детето става още по-незадоволено, защото колкото повече неща има, толкова повече иска. И така детето се сдобива с все повече неща и е видимо спокойно, а ние се радваме, че най-накрая е доволно и щастливо, а всъщност то се превръща в едно вечно искащо, вечно недоволно и на което все нещо му липса, дете. И тогава ще дойде един момент, когато родителите няма да дадат всичко и да задоволят нуждите му.
Колкото повече растат децата, толкова повече развиват своята независимост, което повишава тяхното самоуважение у увереността в себе си. Оставянето на детето да играе самичко или да прави някои домашни задължение вместо вас са все неща, които го учат на равенство. Става въпрос за това да стимулираме достатъчната за него автономност, което ще го направи щастливо и по-сигурно. Освен това е добре и да оставяме детето да е ядосано в някои моменти, защото ние, родителите, имаме навика да спестяваме на децата си някои разочарования, но това определено ограничава тяхната независимост и умението им да познават и показват чувствата си. Не е чак толкова лошо понякога да чувстваме тъга, все пак това е част от израстването.
Много е важно да помогнем на детето да възприеме тези умения, а именно: да контролира и регулира емоциите си, за да може по мирен начин да разрешава проблемите си. Това генерира спокойствие и хармония в характера на мъниците: емоциите са добре и децата реагират физически на тях, съставени от биохимични елементи, произведени от мозъка, които помагат да разбере кога има опасност, за да ни предпази от вреда, помага ни да надмогнем страховете си.
Детските преживявания съдържащи се в афекта постепенно стават част от личността чрез паметта, научава се да ходи и неговия свят и кръгозор се разширяват.
В неговия свят постепенно навлиза чуждото мнение, другият поглед върху нещата. От този момент нататък придобива голяма възпитателна сила удовлетворението от похвалата или проявите на одобрение от онези, които са най-важни за мъничето.
Детето вече разсъждава доста адекватно, има свобода на действие и на взимане на решения. Започва да си дава сметка, че чувствата трябва да се контролират.
Щастието е нещо субективно, което има две съставни части – афективна (опитът от преживяването на позитивни емоции), и когнитивна (един човек да се чувства доволен от живота си).
Само 10% от щастието зависи от външните обстоятелства и, въпреки че умението да си щастлив е нещо вродено, в нашите ръце е задачата да го повишим. Имаме невероятен потенциал за подобряване на благополучието си, който зависи изцяло от нашите действия и мисли и можем да се занимаваме с детето, за да се научи да бъде щастливо още от малко.
Външната среда: това е всичко онова, което ни заобикаля и има нещо общо с реалните и фиктивните нужди на хората, покупките, капризите и т.н. Също има общо с работата, здравето и любовта. Представлява 10% от щастието ни.
Генетичният код: до 50% от нашето предразположение да сме щастливи е наследено и зависи от гените ни.
Индивидът: другите 40% от щастието ни зависят от нас самите. От детството докато станем възрастни можем да се учим да бъдем щастливи като развиваме серия от нагласи.
