Едно и също ли е да имаш момиче и да имаш момче? Биологичните им различия не са единствените и това е сигурно. Но как ние, родителите, трябва да се отнасяме с едните и как с другите? Имат ли нещо общо тук приетите от всички стереотипи и норми?
Дали нямаме прекалено много предразсъдъци относно двата пола, или пък ги приравняваме прекалено много? Да възпиташ едно дете е много отговорно и трудно, но със сигурност трябва да се съобразиш и с пола му, защото той обуславя и други различия, а не само биологични. Трябва ли тези различия да бъдат добре откроени, или е по-важно да възпитаме човек, а не просто розова “принцеска” или син “супермен”?
Ако трябва да започнем от самото начало, то няма как да не споменем факта, че още преди да се е родило бебето, родителите вече са си изградили някаква представа за него. Знаейки, че е момче или момиче, ние започваме да си мечтаем как той ще стане инженер или пък футболист, а тя ще е красива, силна, самоуверена и реализирана. И колкото и двата пола да имат равностойно положение сред обществото, още преди да се е родило бебето, ние започваме да маркираме различията, които в последствие ще развие в своята еволюция и поведение. И като се замислим кое точно ни прави различни – биологията или възпитанието? И двете влияят, но не бива да подценяваме силното въздействие на последното!
Вярно е, в различни аспекти има разлика между двата пола. Например, момиченцата по-бързо се научават да говорят и използват по-добре езика. А момченцата пък още от малки притежават много по-добро чувство за ориентация. Тези различия се дължат на еволюцията, хормоните, а също и според начина, по който използваме нашия мозък: жените използват най-често едновременно и двете му полукълба, това на мисленето и това на емоциите, докато мъжете обикновено използват само едното, според проблема, който трябва да разрешават в момента.
Не бива да забравяме и социалното влияние: обществото различава двата пола по дрехите, спортовете, които практикуват, по общоприетите норми и т.н. И, за да се интегрират в този свят, мъниците го наблюдават внимателно и имитират това, което видят.
Известно е, че още щом се родят, на момчетата им се говори и се действа с тях по-дръзко, отколкото с момичетата. Те получават повече внимание (може би дължащо се на факта, че плачат много по-често от момичетата), но много по-малко прегръдки и милувки – все пак трябва да станат сериозни мъже, а не “лигльовци”.
Просто момичетата и момчетата са различни, нито едните, нито другите, са по-добри или по-лоши, а просто са различни. И неизбежно и на двата пола непрекъснато се приписват характеристики, които са типични за единия или за другия. Обществените нагласи имат доста силно влияние върху формирането на една личност, било то жена или мъж.
Тоест, във формирането на половете, играе ли роля манталитетът на обществото, на средата? Да, има влияние, обаче да не забравяме от къде водим началото си ние – първото и най-голямо въздействие имат родителите. Поведението на мама и татко е основният източник на информация за детето.
Средата влияе дори на предпочитанията на детето към определен тип играчки и игри. Всички бебета имат плюшени играчки, но на три години момчетата започват да ги отричат, защото “плюшените играчки са само за момичета”. И кой, ако не средата, която ги заобикаля и обществените разбирания, е насадил тази констатация в главичката на детето.
Важното в случая е децата да имат всякакви играчки под ръка и да не ги караме насила да играят с едно или друго нещо, само защото то, например, е предназначено за момичетата и затова нашата дъщеря трябва да играе точно с него. Ако на момчето му харесва да си играе “на манджички”, оставете го да си играе и не му взимайте тенджерките от ръцете, само защото не е прието момченцата да си играят с панички и лъжички, а с пластмасови войници и пистолети. Това не е нищо друго, освен глупав предразсъдък!
Проблемът е, че за да избегнем едно сексистко възпитание у детето си, много често се опитваме да налагаме едно типично мъжко поведение. Тоест, изисква се от момичетата да бъдат толкова силни, бързи и безстрашни като момчетата, без в същото време да забравят да изграждат у тях и качествата, смятани за типично женски, като чувствителност, послушание и т.н.
Че е трудно да възпиташ детето си на равенство между половете, е повече от ясно. А много от поведенията, които преди са се смятали за мъжки, сега се определят като мачистки. Прието е, че момчетата не трябва да са агресивни, но не и да се оставят да бъдат победени, че трябва да са чувствителни, но не и ревльовци.
Момичетата обикновено комуникират по-лесно с майките си, но “има опасност” мама да реши, че нейната дъщеря е едно продължение на нея самата. И започва да се налага един модел: например, някои майки са обсебени от идеята тяхната дъщеря да преуспее в професионален план и съответно страдат, ако нещата не се развият точно по тази схема. Много погрешно е да се опитваме да предаваме каквито и да е модели, просто приемаме дъщеря си такава, каквато е и я оставяме да следва съдбата си. Естествено, че няма как да накараш една майка да не се бърка в живота на дъщеря си, но поне да е в границите на нормалното. Момичетата имат нужда да ги приемат такива, каквито са, ключът към добрите отношения, но и към възпитаването на уверена млада жена, е именно толерантността и уважението от страна на родителите към нея.
Много е важно да осъзнаем нашето поведение, когато то е до известна степен сексистко и да се опитаме да го смекчим или направо да го избегнем. Освен това е много важен добрият диалог между родителите и децата, за да може последните да се научат да бъдат критични към моделите, които им предлага обкръжаващата ги среда.
А, да не забравяме и един от основните източници на стереотипи – телевизията! Малките деца не трябва да бъдат оставяни сами, когато гледат телевизия, защото тя определено има много силно влияние над тях, както и всички медии, разбира се.
Какво е заключението от всички тези противоречиви представи за това кое е “за момичета” и кое “за момчета”? Логичният завършек е именно фактът, че родителите трябва да се стремят да възпитават децата предимно като личности: всички имат нужда от едни и същи любов и грижа. Децата имат нужда от различни модели и отправни точки, както мъжки, така и женски, за да изберат и да интегрират елементи от всички. Не съществува един архетип на момиче или момче, всяко дете е преди всичко човек. Трябва да осъзнаем най-накрая, че нещата не са само “розови за момиченцата” и “сини за момченцата”! Защото предразсъдъците и стереотипите започват още с раждането на детето, когато, за изписването, на момиченцето купим всички дрешки в розово и го заведем в чисто розовата му бебешка стая, а момченцето пък облечем в синьо и го настаним в синичката му стая. Колко консервативно и изтъркано, нали?!
