Поведението на нашите деца най-често има нещо общо с вече заучени модели и показване на различни настроения. Понякога те наистина могат да имат доста нелогично поведение, за което дори не можем да намерим задоволително обяснение, нито пък успяваме да проконтролираме нещата.
Доста често наказанията и забележките от страна на родителите не успяват да подобрят положението. Днешните деца са по-непредвидими, отколкото сме били ние в миналото и изглежда доста трудна задачата да успеем да моделираме поведението им. Последното се мени според хората, които заобикалят детето в момента, а много често то има връзка и с родителите и тяхното поведение. Различните “състояния”, в които изпадат децата понякога са съзнателни, а понякога не и обикновено са свързани с някакво желание на детето, което то иска да постигне на всяка цена. Понякога искат да привлекат внимание, да се докажат, но поведението им изглежда нелогично, защото не избират правилния подход. Пътят, който трябва да следваме за да моделираме понякога неадекватното поведение е свързан с това какво поведение ще изберем и ние спрямо тях. Някои специалисти са на мнение, че не трябва да обръщаме толкова голямо внимание на лошото поведение на детето, защото ако го удостоим с прекалено голямо внимание то ще е потигнало целта си – да привлече вниманието на околните, и това ще се превърне в лош навик. Обаче, ще се запитате, как да не обръщаме внимание, та то нещата могат да излязат извън контрол. Идеята е да не реагираме остро и да правим скандал от цялата история, а да реагираме спокойно и да изясним нещата. И обратното – да обръщаме по-голямо внимание на добрите постъпки и поведение на детето, така то ще разбере, че с добрите си постъпки ще привлече по-голямо внимание и позитивно отношение от страна на околните.
Колкото и трудно да изглежда има начин да се моделира поведението на детето по най-добрия начин. Става въпрос за това да се предложат на детето нови преживявания, от които то да придобие опит и да се научи само да разсъждава върху поведението си и да взима адекватни решения.
Перфектни хора няма и затова не можем да изискваме това от децата си, тъй като и ние самите не сме. И ние като родители често изпитваме колебания, обмисляме всяка своя постъпка, за да можем да реагираме правилно на различните ситуации.
Целите, които си поставя всеки родител трябва да са съобразени с възрастта на детето, с неговите възможности и развитието му. Не всички деца преминават през едни и същи етапи в определена възраст, нито пък постъпките и действията им са идентични в една и съща ситуация. Ето защо родителите не трябва да се водят от останалите, а да действат спрямо своето дете като отделна индивидуалност, която носи своите типични само за нея черти.
Преди да направим промените, трябва първо да обмислим какво точно трябва да се промени и защо. За нищо няма да послужи ако слагате етикети на детето: избухливо, раздразнително, бунтар, инат. Все пак не става въпрос да променим всичко у детето, а само неговото поведение, така че то да реагира адекватно на всяка ситуация. Можете да си направите списък с нещата, които не ви харесват и които детето ви прави често или не чак толкова често. Наблюдавайте го за да разберете защо прави тези неща, от какво се води в реакциите си. В списъка сложете нещата, които не ви харесват и срещу тях това, което трябва да прави в действителност. След като веднъж решите точно кои постъпки трябва да се променят, в никакъв случай не започвайте с всички наведнъж. Проблемите трябва да се разрешават един по един, като, например, можем да ги класираме по важност.
Много рядко един проблем може да бъде разрешен за един ден. Промените, както при детето, така и при възрастните обикновено стават бавно и постепенно. Ако, например, преди детето не е искало да си прибира играчките, а сега вече успява да прекара и пет минути в подреждане, то със сигурност трябва да го поощрите, все пак това значи, че поведението му в това отношение е тръгнало в положителна насока. Така детето ще се почувства доволно от себе си и ще започне да го прави с желание. Идеята е да покажете, че се радвате и на най-малките признаци на прогрес при детето, за да се почувства по-уверено в себе си. Не изисквайте прекалено много от него, все пак децата са си деца и не можем да изискваме от тях да се държат като възрастни.
За да постигнете успех трябва да бъдете последователни и да процедирате с постоянство. Родителите, а и другите хора, които имат контакт с детето трябва да стигнат до консенсус и всички да се държат еднакво с него, за да може наистина да се постигне промяната в поведението. Понякога родителите се изморяват да настояват и отстъпват само и само да има мир и спокойствие, но това е повече от погрешно. Трябва да се въоръжите с търпение и постоянство ако искате нещо да се промени наистина. Например, ако сте решили да не обръщате внимание на детето, когато плаче да му купите бонбони и ви излага насред супермаркета, то трябва да сте твърди и да го отстоявате без да се притеснявате от хорските погледи, но ако, например, таткото на следващия ден не издържи писъците насред магазина и му купи бонбони, то бъдете сигурни, че не само че няма да постигнете никакъв успех, но и нещата ще се задълбочат още повече. По този начин детето ще знае, че ако “номера” му не минава при единия, то ще мине при другия.
Опитайте се да погледнете поведението на детето си от една позитивна перспектива, защото все пак не всичко, което то прави изглежда толкова зле. Дайте на детето да разбере, че го обичате и уважавате и правите всичко за негово добро. Ако вие му покажете вашето позитивно поведение и то ще покаже своето. Давайте му за пример добрите му постъпки, а не изтъквайте непрекъснато лошите. С един позитивен коментар се постига много повече, отколкото с постоянни критики и забрани. Децата се нуждаят неимоверно много от признанието на родителите си и от тяхното одобрение, въпреки, че много често не го показват открито.
Намерете подходящия момент и думи за да обясните на детето как трябва да се държи и до какво води неговото лошо поведение. Кажете му конкретно какво точно се изисква от него, защото ако само му кажете, че трябва да е по-отговорно, то бъдете сигурни, че изобщо няма да разбере за какво точно става въпрос. Не разкривайте на детето цялата си “стратегия” са справяне с проблема, а просто му говорете спокойно и приятелски, без заплахи. Ако на детето думите ви му прозвучат като заповед, която то трябва да изпълни, защото вие сте “шефа” и то трябва да прави каквото кажете, то няма да постигнете нищо. Трябва подробно и ясно да му обясните защо трябва да промени своето поведение и че това ще доведе до много положителни последствия и то не само за вас, но най-вече за него. Така детето ще се научи само да преценява своите действия и да предвижда последствията от тях.
